Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 31 декември 2009 г.

we need a resolution




Мъгла. С приятели вкъщи. Цигари. Две. Плач по телефона. Тайни - някои излезли наяве, някои скрити надълбоко. Промяна. Влюбвания. Разлюбвания. Концерти. Странен Трифон Зарезан. С приятели на море през март. Априлска самота. Цигари. Две. Нови познанства. Семейно море през Май с няколко капки тъга. Концерти. Предателство. Изневери. Морски юнски уикенд с дъх на мента и миди в косите. Концерти. Винено женско поливане на апартамент. Цигари. Две. Барабани. Закани. Прегръдки. Промени. Нощно кино и още нещо. Морско надскачане на лимитите. Смокини на плажа. Шест коктейла. Нова муза. Странните познати непознати, които са винаги наблизо. Една несбъдната мечта по-малко. Заешки подскоци. 24 години. Цигари. Две. Шофьорска книжка. Вещерски Вси Светии. Сълзи. Среднощни изненади. Обич. Въпросителни знаци. Концерти. Четири неизпити чаши и една бира. Сняг. Безсънние. Коледа с приятели. Цигари. Две. Обратно броене....
31 декември.....

3....


2....

1....

СТАРТ!

неделя, 6 декември 2009 г.

one's a company, two's a crowd and three's a party

Обичам експериментите. А това, което обичам дори още повече, е когато в музикално отношение се експериментира. По лична преценка по-долу са част от колаборациите за зимен сезон 2009/2010, които ще ти продънят ушите от всички страни. Но поне мелодиите са се получили повече от приятни и радващи слуха. Така че,седни удобно и натисни "плей":


1.
Шакира ми е любимка от има-няма почти декада. Играещ фактор се оказаа не само фактът, че проби за нула време в класациите, а чисто и просто, защото, за разлика от анорексичните на моменти поп-принцеси, които ни се пробутват, тя излъчва жизнерадост. Всяко едно нейно движение, извивка на гласа, ритъм е пропито с толкова живец, че някак си неволно или пък дори много волно, ти сгрява душичката. Идеална песньовка за студените дни, когато така или иначе ти е нужно сгряване. А компанията на Тимбаланд и господин "Малък" Уейн правят нещата още по-скокливо приповдигнати.




2.
Още едно силно включване от кралицата на попа. След доста успешна година с турне и клубен хит като "Celebration", каката на всички каки вади от студиото този убийствен радиомелач, за да довърши започнатото с 'Hard Candy". Изненадващо е включването и тук на господин Лил Уейн, а още по-шашкащото е, че въпреки разликата в стил, години, аудитория, тази смеска някак си работи и ти предоставя 3:41 секунди неподправен, чист и фино смлян поп.




3.
За съжаление, песента все още е без клип. А е толкова тъжно-приказна, че чак дере по струните на душичката ти. Поредно добро смесване на неподозирани субекти, водещо до наистина приятна за ухото песенчица, на която да се сгушиш и затвориш очи, докато навън всичко зъзне и лекинка-полекинка се покрива със снежец. Идилично!



4.


За мен лично, тази песен е сред най-чаканите и нетърпеливо търсените. Особено през последните няколко месеца. За тази й "особеност", разбира се, си има и логично обяснение - тя официално бележи появата на албумът на Тимбаланд "Schock Value II". А тавата определено ще е хито, класацио и ефироразбивач за идната година. Не вярваш? Просто поживей и ще видиш....дотогава се наслади на горната мелодия и се запознай с SoShy, понеже тази мацка определено има още какво да ни покаже.


Като обобщение на днешния неделен анализ на сегашни и очаквани хитове-колаборации може да си извадя извода, че тази зима ще е странно-скоклива и само леко минорно-снежна. Каква ще е твоята зима, естествено, определяш ти самият. Но ако все пак се затрудниш, моля заповядай и се обслужи с горните песни. Не за друго, но съм убедена, че те ще успеят да те сгреят достатъчно, за да преживееш студа със слънчева усмивка на лицето.

петък, 4 декември 2009 г.

true/false

Забелязвам напоследък една доста обезпокоителна и странна тенденция в хората наоколо. Нарекла съм я лично за себе си "Паралелна обърквация". Неестествено ми е някак си , но все по-често откривам, че хората, дори и най-близките и уж до болка познати индивиди, слагат маски. От суета, от уязвимост, заради криворазбран имижд може би...Причините са много, а образите, които се играят - дори още повече.

Накратко мисля да обрисувам някои от най-популярните типажи, за да ги разпознаеш лесно. Или чисто и просто, за да си ги припомниш:

  1. Тя е усмихната, ведра, комуникативна личност. Нужни са ти не повече от 30 минути разговор с нея, за да си изградиш мнение: момиче, което обича секса и не се страхува (камо ли пък срамува) да го практикува често, на всевъзможни места, с когото и когато й се отдаде възможност. ГРЕШКА! Под обвивката на фриволна пеперуда си крие момиче, което е строго моногамно, да не кажем дори консервативно затворено. Спала е с най-много 5-има - точно с толкова, в колкото е била и влюбена.
  2. Тя е изключително социална. Толкова, че чак се чудиш как точно успява да си зареди батериите с непрестанните си излизания. Понякога се питаш как така става, че никога почти не се засичате нощно време по клубовете в редките случаи, когато ти самият излизаш. Естествено, този въпрос бързо избледнява в съзнанието ти. Все пак ти никога не би могъл да догониш нейния статут на пърхаща нощно време пеперуда. Независимо кога я потърсиш по телефона, графикът й вече е пълен със събития и уговорки за излизания. Затова и обикновено срещите с нея си ги планираш поне една седмица предварително. Все пак тя е толкова ангажирана и социална. ГРЕШКА! Докато ти си седиш в петък вечер, придърпвайки завивката по-високо към лицето си, не се изненадвай, но и тя прави същото. И не, това не е последна мода по заведенията. Прсото и тя, точно като теб, не излиза често. Образът на перманентно пърхаща от събитие на събитие личност е нейният сигурен параван. Той прикрива факта, че с нищо не е по-специялна от теб, че и тя има своите депресивни състояния. Както наскоро ми каза една девойка от току що споменатия вид " не е важно дали наистина ще излизаш всяка вечер, важното е всички да си мислят така".
  3. Той е винаги на линия. Знае къде, кога, какво интересно има. И по незнайни и за теб причини, все настоява да дойдеш с него. Търси те. Често, но не толкова, че да ти стане неприятно и дразнещо. Знае точната, умерена доза. Винаги в почивните дни. Винаги в удобно време. Винаги с предложение и намек за по-интимни отношения. Приятно ти е, но същевременно ти е сранно как може такава "апетитна партия" да не е вече заета. ГРЕШКА! Той е обвързан. Сваля ти звезди единствено, защото му се дърпаш. Станеш ли достъпна, край. Дори и да го хванеш в крачка с партньорката му, той ще отрича. Банално? Жалко? Едва ли. Това е неговата маска - дори и обвързан, да се държи като свободен електрон.
  4. Виждаш я/го постоянно в компанията на познати и непознати лица. Тя/Той е всяка седмица някъде с най-шарените хора на света. Естествено, хлътваш до уши. ГРЕШКА! Той/Тя не само, че не е необвързан/а, ами дори е минал/а на по-горното ниво: съвместно съжителство, а защо не и дори брак! Тази маска е една от най-опасните, защото повечето от нас, простосмъртнитеи неподдържащи двойни стандарти, лесно можем да се подлъжем. Още по-странното е, че за разлика от горните изброени видове, последният "параван" за пуст късмет е и унисекс. Така че - леко и внимателно!
Има още доста видове и подвидове от синдрома "Паралелна обърквация". Истината е, че наистина би ми отнело твърде много време, за да успея да ти изброя дори и половината от тях . А и още по-притеснителното е, че непрестанно се менят и множат. Което, разбира се, ме кара да се запитам "В свят, в който и без това е трудно да откриеш сродна душа, как може да си сигурен в оригиналността на някого, щом почти всеки обича маските?". Въпросът, естествено, е отворен, а отговорът - някъде там, в тънката граница между фалш и оригинал.

неделя, 22 ноември 2009 г.

running from the thoughts pt.2

Напоследък много си мисля едни такива мисли разпокъсани. Някои изчезват яко дим, след първото премигване на очите. Други се застояват за минута...или пък час. Трети старателно записвам на листче. Няма значение как и къде. Въпросът и важното се крие в най-горното изречение - напоследък много си мисля.
Малко ме е страх, обаче, някой да не види всичките ми мисли. Не за друго, но са си мои. И в последно време все повече си ги харесвам, мисля си.

неделя, 8 ноември 2009 г.

thank you



благодаря ти за това, че ме караш да се чувствам, както се чувствам...
и за завивките с аромата ти...
и за онези малки неща, които правиш...
и за това, че като протегна ръка, я целуваш...
и за това, че ме провокираш да мисля...
и за това, че c теб се харесвам повече дори и от преди...
и...

.....и

........и

задъхах се вече по онзи, приятният начин


понеделник, 26 октомври 2009 г.

chocoholic



Наскоро имах разговор с една доста интересна девойка. Казвам "интересна", защото на пръв поглед абсолютно всичко при нея е под пълен контрол и в тотална хармония. Работата й е динамична. Приятелският кръг - сплотен и шарен. Приятелят й я обожава. Обаче...обаче под това привидно съвършенство тя някак все усеща, че нещо й липсва.
Та преди дни седнахме с въпросната госпожица на следобедно капучино с пухкава пяна и щипка канела. Попитах я, понеже историята й е доста интересна, дали би възразила да я поизползвам малко, разбира се, без да споменавам конкретни имена, дати и други издайнически детайли. Ето какво ми разказа тя, след като се съгласи, опустошавайки капучиното и няколко тънки цигари:
" Не че се оплаквам, скъпа. Знам, че е абсурдно да се оплаквам. Все пак имам иделния живот. Обаче, нещо все не е точно, както го искам. Затова и от време на време стъпвам леко встрани. Независимо дали говорим тук за работата ми, за приятелите или..хех...за любовните ми трепети. Просто, разбираш ли, когато имаш всичко, пак може да искаш още. Не е задължително то да е дори по-добро от това, което така или иначе притежаваш. Въпросът е, че разнообразието и сремежът към него са по-силни, мила. По-силни са от каквото и да било друго - казвайки това, тя запали поредна цигара и ме изгледа през дима на първата дръпка - Обичам приятеля си. Наистина. След толкова много неуспешни връзки, най-после срещнах човек, който напълно отговаря на критериите ми, без това да е в комплект с негативи. Абсолютния господин Съвършен е! Но това, дори и това, не ме спира. Виж сега, не че нещо липсва. Просто с другия,онзи, забранения, е различно. Аз съм различна и тази моя различна версия ми харесва. Възбуждам се от самата себе си, ако това е възможно..."
Тук тя няправи огромна пауза, облизвайки лъжица пухкава млечно-канелена пяна.
"Затова и от време на време изневерявам. Просто да се разнообразя от еднотипната хармония, в която съм се оплела. Скучно е, да ти е съвършено, повярвай ми. Изневерите за мен са...като...като... - започна да се оглежда тя, търсейки точното сравнение. И тогава получи леко момичешко прозрение - като шоколада! Ако го похапваш редовно, ще се случат две доста неприятни неща - ще спреш да се наслажаваш на вкуса му и след време неизбежно ще качиш килца. Затова и трябва с него да се действа умерено, с мярка. Все пак е божествено веднъж-два пъти в месеца да се натъпчеш до насита с шоколад, нали? Е, това правя и аз. Щоколадопреяждам веднъж месечно. Проблемът е, че той, моят шоколад май почва да хлътва. И оттам - спира да ми е труднодостъпен. Смешно, нали, мила? Ако ти бягат, ги искаш. Кацнат ли ти на рамото, ти почваш да бягаш. Е, така съм аз с моя месечен шоколадов забранен плод. Той просто почна да ми е твърде достъпен. И тръпката я улавям, че се губи вече. Затова и се оглеждам за нещо ново. Не, не ме разбирай по неправилния начин, нямам и най-малка умисъл да късам с приятеля си. Просто искам от време на време да му изневерявам...и да се натъпча, колкото душа ми иска с нещо забранено...което да е различно от това, с което от месеци разнообразявам съвършената си скука..."

Не знам дали я разбрах напълно. Не знам дали има някой, който може да стори това. Не съм убедена, че и тя се разбира изцяло. Това, в което съм убедена със сигурност след този разговор е, че няма сто-процентова задоволеност. Може би така сме устроени. Да търсим. Да преследваме. Да надскачаме себе си и това, което по право ни се полага. А причини има много. Някои го наричат разнообразие. Други - крива от нормата. Трети - чиста доза любопитсво. А едни определени хора са измислили дори и своя собствена лична метафора, която май най-точно го описва - ежемесечна доза чист, фин шоколад.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

hush!....it's a secret!



Всеки има своите тайни. Някои са големи. Други - нищожни и дори незначителни. Някои с времето загубват свойта давност. Други, пък, се задълбочават и усложняват.

При мен как е ли? Няма да кажа.

Това е тайна.

сряда, 21 октомври 2009 г.

still here

От доста време не съм писала нищо. Може би хората ще се окажат прави, че когато си напълно щастлив, не си толкова интелектуално продуктивен, колкото когато нещо те измъчва. А аз определено напоследък съм щастрива. Много!
Каквато е да е причината, налице е една доста голяма пишеща пауза. А в това време какво ли не се случи, изпи, изпя, измисли, изтанцува, изпита, изсънува, измълча, изказа...
Но нека не спадам в безумни момичешки отклонения. За тях има време и друг път ще отделя повече пространство. Днес мисля да поднеса едно задоволително есено музикално блюдо, което остава уютен следвкус

1.

Всеки път ме разтапя. абсолютно в-с-е-к-и-! една от най-умилително нежните песни, които съм слушала в последно време. Ех, европейска му работа :)

2.

Норчето от време оно ми е сред любимките. Има нещо изключително в мекотата на гласа и в лириките й. За късмет, горната песен е прекрасна смесица между нейната нежна баладична нотка и игривоста на Кю, който откакто пя с госпожица ( по това време ) Джанет Джексън, спечели респекта ми.

3.

Да знам, първата песен пак е на тези сладури. обаче...обаче просто не мога да пропусна и тази. Музиката те кара да се отнесеш на някъде, а ако все пак успееш да не полетиш мисловно, видеото определено ще те провокира и погали естетичните ти сетива.
Инджой.

4.
Lykke Li - "I'm Good, I'm Gone"
Uploaded by bluntedsoul. - See the latest featured music videos.

Това девойче цяла година не спира да ме удивлява. Ако трябва да съм честна, не мислех, че първо: ще продължи да ми харесва за повече от месец-два; второ: че масово хората ще чуят за нея; трето: че ще я слушам всеки ден на морето, докато подпийвам доволно мохитце на шезлонг пред Памперо. Ънбаливабъл..бълийв ит.

Та туй е мойто музико-вербално-емоционално-позитивно завръщане към писанията, убиването на време и раждането на бисери. Дали ти е харесало, просто е въпрос на вкус и на моментно настроение. Като това, което ей сегинка ме подтиква да кажа Бон Воаяж и До срещи нови.
Бум-пляс!

вторник, 8 септември 2009 г.

make her say

- Не е нужно да обичаш някого, за да спиш с него, нали знаеш...
- Как така? - попита тя с ококорени очи.
- Ето така - отвърна й полутихо и я целуна.

Два часа по-късно, допушвайки третата подред тежка цигара, тя прокара ръка по гърдите му, измърка между чаршафите и като в транс заприказва:
- Знаеш ли, прав си. Не е нужно да обичаш човека, за да спиш с него. Обаче...
- Обаче какво? - попита той, а някъде там, в крайчеца на окото му се прокрадна първата искра на едва доловима емоция.
- Обаче предпочитам другото. Защото, ако те обичах, сега нямаше отегчено да пуша трета цигара, а отдавна щях да искам повторение.
След това стана, изгаси цигарата в чашата му с вода, облече се и излезе. Две минути по-късно по стълбите се чу шумът от токчета....Трак....трак...трак....

петък, 14 август 2009 г.

under cover

Досега през определени (или напълно неопределени) периоди все качвам разни песни, които са ми направили впечатление. Сега, обаче, мисля малко да попроменя нещата и вместо нови, свежи мелодии, да ти предоставя пресни версии на песни, които на моменти дори леко са ти пописвали и тайно или пък не чак толкова тайно си искал да гръмнеш всеки звуконосител, когато чуеш дори първите им акорди. Сладурите по-долу доста умело са успяли да избягат от клишето на сладникавия оригинал и хоп!-получила се е доста добра смесица от позната мелодия и различен поглед върху нея.

1.

Ама много го харесвам тоя човек, бе, мамоооу! Гласът му дере, но по онзи, приятния начин, по най-тънките и едва забележими струни на съзнанието ми. Свалям шапка за фактът, че успява да превърне една от най-комерсиалните песни за 2008-а в наистина рок балада. А някой помни ли, че всъщност не той спечели American Idol преди две години? На това му се казва - всяко зло, за добро. Защото момчето определено има далеч повече успехи след шоуто именно, поради факта че не изневери на себе си и продължи тежичко да ми припява...и да ми дере по вътрешните струни.


2.

The All-American Rejects са ми любимци още от не толкова далечната 2006-а година. Като чух Dirty Little Secret нещо в мен безвъзвратно се преобърна. И така до ден днешен. А за репликата, че ще пеят Womanizer, защото просто го могат по-добре от Бритни, ще ги обожавам вечно. Пък и наистина...песента звучи сполучливо-мрачно и минорно...и може би, дори може би по-добре от оригинала.



3.

За тази песен искрено и много лично си признавам, че не съм АЗ откривателят й. Така че благодарностите ми точно в този момент отиват специално за Алексчо. Мерсаж! Определено радват момчетата, а още по-сладко и свежо е, че и самият клип е забавен поглед на оригинала. Браво..и благодарско отново.


4.

Този кавър......на тази песен..... просто не мога да опиша как съм се смяла първия път, като се натъкнах на тия младежи. Смях на парцали и кикотещи се сълзи по бузите ми. Само по този начин мога едва-едва да сложа щрихите на състоянието, в което изпаднах. Абсолютни смехурковци! И отново, за пореден път, една наистина лигава песен за секунди се превръща в жизнен колежански пънк-о-рок.




Някой да забеляза, че комерсиалните женски песни са преправяни от мъже? Символика? Случайност? Или пък търсен подход за още по-голям контраст? Което и да е верният отговор, резултатите определено радват както окото, така и разглезеното ми и на моменти доста критично ухо.
Год блес дъ ъднър ковър!

вторник, 11 август 2009 г.

past tense

to the ex with love:



След този пост официално си обещавам да сложа една голяма, червена точка на всичко, което така или иначе вече е в миналото. Това е моето малко, искрено и доста прямо, поне според мен, "чао-чао" точно към теб. Ти много добре си знаеш кой си. Не, не ме е страх от реакцията ти. Дори не се интересувам от нея. Това тук е по-скоро за мен. Мой личен край с всичко, което някога сме/съм имала общо с теб. Не те мразя за сълзите. Не ме е яд на очакванията. Не се сърдя за пропилените моменти. Не мисля за преди.
Всъщност, нищичко не изпитвам вече - нито добро, нито лошо. Ти си като сън, от който страшно отдавна се събудих. Отворих очи и видях, че светът може да бъде далеч по-приятен без теб. За което - искрен реверанс ти отправям. Не за друго, но след теб всичко някак неусетно почна да става по-красиво и приказно. Дори отново почвам да се влюбвам. В друг, разбира се. И ми е хубаво. И ми е весело. И ми е по детски свободно.
А на теб всичко най-най желая.

Keep diggin in the dirt, kid. B'bye.

събота, 8 август 2009 г.

good morning in the morning

Заспиваш ли с мен, както аз заспивам с теб?
Будиш ли се с мен, както аз се будя с теб?
Сънуваш ли ме, както аз сънувам теб?
Мислиш ли от време на време за мен, точно както аз мисля за теб?
А има ли нужда да те питам всичко това?
А ще ми отговориш ли, ако все пак се престраша да те попитам?



И докато мисля горните въпроси, на които в никакъв случай не очаквам отговор, взело че неусетно станало сутрин. Слънцето се процежда през прозореца ми и ми подсказва, че е време да тръгвам и да те оставя. Поне за малко. Не за друго, но за да имаш възможност и ти, точно като мен, да си зададеш абсолютно същите въпроси. Дали ще ти отговоря обаче, не смея да кажа. Не за друго, но чакам първо твоите отговори. И тогава ще реша.
Добро утро.

сряда, 5 август 2009 г.

catharsis




открих се в тази песен.
и сега просто не мога да спра да се слушам

вторник, 21 юли 2009 г.

positive tension

Лято е!
Смее ти се и ти се радва.
Усмихни се и ти.

Понеже, ако не отвърнеш на смеха със смях, смехът ще ти се обиди.




Чудя се напоследък, ама много се чудя на разни негативни хора. Харесва ли им да са вечно нацупени? Пристрастени са към лошото настроение? За тях може би сбръчканото чело е своеобразен еквивалент на върховно удоволствие? Или може би, често хипотетично, са забравили да се усмихват искрено и непринудено?
Който и да е верният отговор, продължавам да не ги разбирам. И напук на всички и всичко, да си се смея с глас и без задръжки. Защото, поне за мен, смехът все още не е изгубил давност и все още ме зарежда...за повече смях и още повече усмивки.



неделя, 12 юли 2009 г.

between the lines



- Той не ми се обади.
- Не ме възбужда достатъчно.
- Прекалено е спокоен.
- Преди ми пишеше на всеки час.
- Ще се появи ли изобщо някой свестен?
- Дори не ми каза "чао" - просто спря да си вдига телефона.

Седя в заведението и потъвам в това море от оплаквания. Докато пресушавам първата(но не и последната!) чаша розе, сериозно се замислям. Наистина ли всичко е чак толкова драматично? Или ние просто търсим трагичното във всичко и на всяка цена? По лична преценка смятам, че ако нещо не ти харесва, просто трябва да го отстраниш, а не все повече да се взираш в него.
Мислейки за това, отпивам поредна глъдка и отново започвам да потъвам сред безкрайни изречения с удивителен знак накрая.

- Имам нужда от спонтанност!
- Все АЗ търся и все АЗ мисля за двама ни!
- Да, не ми е приятно и да, ревнувам!
- Искам да се разделим, но ме е страх, мамка му!
- Не искам повече сама!
- Правим секс само веднъж в седмицата, за Бога!

В този пореден изблик на откровения от тяхна страна се замислям, че всъщност при мен всичко е наред. Бях спряла с непрестанните оплаквания още преди време и пренаредих приоритетите си.
Искам ли връзка?
Разбира се..някога по-нататък.
Влюбена ли съм?
Естествено - всеки ден се влюбвам и разлюбвам поне по четири-пет пъти.
Чувствам ли сигурност?
Как иначе! Ако не я усещам, тя няма да се материализира.
Щастлива ли съм?
Абсолютно - животът ми е игра, която не спира да ме забавлява.

И там, точно там на тънката граница между третата и четвъртата чаша охладено розе осъзнавам за себе си, че съм се оттървала от драмата. Вместо нея съм се сдобила с желанието за лежерност, спокойствие и "да видим какво ще стане утре" тип настроение.
- Хайде, стига ви толкова мрън-мрън! Нека решим най-после къде ще отидем после - прекъсвам ги рязко и допивам чашата. Все пак е Пепеляшо време. А тази Пепеляшка, дето сега пише тук, има нужда чисто и просто да се забавлява.
Всичко друго, си знам, ще дойде по-късно...точно когато отново пожелая да се появи.

събота, 11 юли 2009 г.

jonie mitchell never lies

Знаеш ли, че днес си мислех за теб?
А знаеш ли, че и ти си мислиш за мен?
Знаеш ли кога отново ще мисля за тебе?
А знаеш ли какво пак ще си помислиш за мене утре?



Нищо лично - просто написани мисли разпокъсани

вторник, 7 юли 2009 г.

soco amareto lime


има едни такива странни малки моменти, когато си мисля, че може би не говоря на правилния език. или просто другите са се настроили на неправилната честота на слушане. който и да е верният отговор, ситуацията е налице. и точно в такива случаи на помощ като вълшебна пръчица идва една определена субстанция. изумруд. примесен с балончета. и за разкош - ментов полъх. вече май картинката се изяснява, нали? или пък безвъзвратно се превърна в пълна алкохолна мъгла. като написаното по-горе. като това, което сигурно ще последва по-долу. смисълът се губи и отново се намира. в полепналите последни капки по устните ми, които тайно приемам с надеждата да бъдат последвани от нови такива. изумруд. стича се надолу и прави всичко поне малко по-забавно. и далеч по-разбираемо.
а докато стане напълно ясно и изкристализирано, смятам да унищожавам хищно чаша след чаша. не, това не е обет на една серийна алкохоличка! това е думата и заканата на онова момиче, което понякога мълчи и въпреки нямотата си, пак е криворазбрано. това е цялата решителност на една кифла уонаби, която не може да схване защо й преписват думи и желания, които никога не е изказвала и още повече - дори помисляла. това е лятното обещание на онова девойче, което чисто и просто иска да се забавлява и да му е ментово свежо...останалото така или иначе ще дойде само. или ще бъде категорично удавено в изумрудените капки на поредната чаша.

събота, 27 юни 2009 г.

the world's greatest



музиката е убежище за разядените от щастие души.

четвъртък, 25 юни 2009 г.

the get go




Слънцето се показва. Забързани хора се цупят сънено. Миризмата на канела и кафе се смесва с парфюма ми. Вървя, а вътрешно политам далече. Като в сън на 5-годишно дете,но с разликата, че вместо плюшено мече, доволно стискам цигара между пръстите и неловко, едва доловимо си барабаня с пръсти по мантинелата. И ми е леко. И ми е свежо. И ми е по детски усмихнато. И ми идва да прегръщам познати и непознати лица и предмети. А причината за това е неизвестна. А може би няма причина.
Вървя и мислено пропътувам километри.
Накъде?
Накъдето.
Защо?
Защото.
Кога?
Когато.
С кого?
Със себе си.
До кога?
Докато се уморя и тихо кацна обратно при познатите и непознатите лица, при миризмата на канела и кафе, при мантинелата, по която неволно барабаня с пръсти.

понеделник, 22 юни 2009 г.

mayday mayday



ПОМОЩ!!!

Почвам малко по малко да хлътвам...
...и това ме стряска леко...
...и леко ме изненадва приятно...
и прокрадва усмивка по така или иначе усмихнатото ми по лятному лице....
...едва доловимо и лекинко...

*понякога тавтологиите са просто неизбежни.
или чисто и просто най-добре и образно описват всичко.

вторник, 16 юни 2009 г.

running from the thoughts

Не искам да мисля.
Не обичам да мисля.

Не мога да мисля.
Не бива да мисля.

А само го мисля...
...мислено.


понеделник, 15 юни 2009 г.

girl


Седим на плажа и отпиваме коктейли. Поредни, разбира се. Жадно попивайки последните капки останала по дъното мента, гледаме как кожата постепенно придобива все по-бронзов загар. Докато денят, последният, се изнизва покрай нас, вече бяхме преминали през всички основни теми за едно наистина истинско женско море:

- мъже
- жени
- кариера
- излизания
- мъже
- пазар
- музика
- мъже
- приятели
- дразнители
- мъже

Някак все по-успокоително ми става, че независимо от времето, някои неща не се променят, а си остават точно толкова същите, колкото и преди десет години. Като фактът, че тя никак, ама никак не обича прашно и разхвърляно. Като фактът, че винаги, ама винаги намирам усмихната страна на нещата. Като фактът, че можем всеки ден да се виждаме и пак да имаме какво да си кажем. Като фактът, че дори и да не сме си гледали личицата със седмици, не е никак неловко, а при първа среща се почва една непрестанна какафония от думи, мисли и емоции. И това, точно това объркано сборно представяне на взаимоотношенията ни, ме изпълва с оптимизъм. Оптимизъм, че независимо от годините, местата, случките и други изплъзнали ми се за момента факти, все още има хора, на които мога да разчитам. И точно това е най-важното. И точно там се крие причината да съм с перманентна усмивка.

И така, мислейки си за всичко изписано и недоизписано по-горе привършихме поредни чаши, излегнали се под слънцето. Завили доволно крачета в пясъка, правим задължителния разбор на вечерта. Леко почернели, леко изморени, леко посолени по морски и с миди в косите.
А морето срещу нас. Идилия! Почти като в десети клас...почти.

вторник, 9 юни 2009 г.

from another point of view

Наскоро открих това долното и страшно му се зарадвах. Не за друго, но винаги съм си мислила, че ако нещата по някакво странно и щастливо стечение на обстоятелствата започваха отзад напред, може би, само може би щяха да са доста по-поносими и леки. Та това долното, много сбито, точно, ясно и кратко описва за какво иде реч:



... Колко хубаво би било ако живота протича наопаки. Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина... И всичко това - в първия работен ден.

Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.

После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности. Ставаш малко бебе. Влизаш обратно. Прекарваш последните си 9 месеца, плувайки в лукс с централно отопление, СПА център, руум сървис, при почукване по стената и накрая, свършваш като оргазъм....

сряда, 3 юни 2009 г.

june afternoon

Имам си една идейна нова селекция от песньовки. и много им се радвам. Гледам си ги и си ги галя със слуха сякаш са малки, чупливи порцеланови фигурки. Така че при преслушване - леко! Не за друго, но са ми все още крехки.

1.



Адски й се радвам на тази мелодийка. Девойчето определено има стил, а пък ритъмът без да се усетиш, се прокрадва във всички твои фибри на тялото. Скок-скок!


2.

Малко тъжна за началото на юни, но пък е толкова нежничка, че не издържах на изкушението. Нещо като онази шоколадова бисквита, която тайно от всички изяждаш , макар да се хвалиш наляво и надясно, че си на диета и "въглехидрати не пипвам!"

3.

Туй всъщност не е никак ново. Обаче...обаче се случва и аз да изпусна нещо, което си заслужава. Пък текстът на тия сладкиши толкова много ме забавлява и разсмива. Голямо благодарско на Алекс, че ми я показа.

4.

Само една дума за това горното : БРАВО!!!!!!!!!!!

И така - юни също вече е отбелязан музикално. Едва в началото сме, а само колко слънчево започва. С подскачане. С усмивка. С шеметно въртене в кръг. С разперени високо над мен пръсти. С очи и уши отворени за нови звуци и картини...

Айде, стига толкова бръщолевиния. До нови слушалки!

PS: Надявам се господин Чаво да е доволен от юнския едишън - сун мор стъф ту към.

четвъртък, 28 май 2009 г.

summer mood

Няколко неща, които обичам в май:

  • няма вече дълги ръкави - мдам, леко повърхностничко, ама пак е кефско, че не е нужно да се забрадиш яко, за да не полудееш от студец. Друго си е голото раменце, малко краченце, завоалирано(и не толкова завоалирано) деколтенце и други очерадващи благинки.
  • седенето на камък - "Внимавай, че ще настинеш, все пак е месец с "р"!". Аххх, как ми лазят по нервната система подобни изказвания. И ахххх, с какво задоволство обичам да казвам "Да, ама сме май. И ще си седя, където си поискам". Пък и е някак по-удобно. Ънбъливабъл - бълийв ит.
  • пейка парти - няма какво повече да кажа. просто пейка парти. Всичко останало е фантазия, добри спомени(или липса на такива) и адекватната компания за това.
  • лед - навсякъде, във всевъзможни комбинации. Мента и лед. Фрапе с лед. Сокче с лед. Сладо...лед. Лед!
  • светлината - кеф ти сутрин, кеф ти вечер, все е светло. И някак инстинктимвно ти е и по-приповдигнато.
  • морето - почва все повече и повече да се приближава. Планове за това къде, кога, с кого. А понякога просто изкача изневиделица и ти е още по-сладинко, да си го изживееш.
  • оупън еър събитийца - колкото повече, толкова повече. Мечо Пух е гений!
  • Абитуриенти - Еми, няма как да го отрека, има някакво очарование в тях. Припомняш си ти какъв беше тогава, разглеждаш ги, радваш им се. А и винаги съм си мислила, че ако някой чужденец, незнаещ какво става всъщност, просто реши точно в този период на баловете да посети страната, ще остане с впечатлението, че сме егааааааати парти животните. После ще има да разправя легенди на близки по села и паланки:" ...И дюд, там всяка вечер яко избухване. Излизат с едни ми ти рокли, костюми, ала бала, бибиткат, викат, музиката яко на макс, балони... България на три морета, дюд!"
Сигурно има още неща, които пропуснах за май, ама няма как. Това роди главицата ми чисто асоциативно на импровизационен режим .Другото е празно поле за попълване. Или просто въпрос с няколко отговора.
А причината да го напиша? Няма такава. Просто сме май..и ми е майско.

събота, 23 май 2009 г.

diva is a female version of a hustler

Пишещото ми настроение продължава с пълни сили. Отдавна не ми се беше случвало толкова дълго време да прекарвам в нас и май грипната ваканция, дето си я спретнах, си казва думата.
-Три последователни поста?
Сериозно?
-Сериозно!

Днес мисля да отдам заслужено внимание на дамите, които като ги чуя, ми се приисква да имам шапка на главата. Не за друго, ама да им я сваля до земята, защото тези девойки са кадърни. И го знаят! А най-важното - не пропиляват таланта си, а с времето се разгръщат все повече и повече.

1.

Обичам я тази жена! Помня как още преди има-няма десетина години си припявах "There you go" и неистово се кефех всеки път, като изхвърляше мотора на младежа от клипа. Нечовешки глас, леко хриптящ и с характер. А и на живо кака Розово е все така добра. Да не кажа дори, че е по-добра от записите, заради откровеното си вече рок звучене. Pink was never rougher than this.

2.

Кака Джили няма как да я опиша. Неверятна. Нечовек! Неописуема. Независимо дали пее силни, напомпващи парчета или нежни и откровено секси песньовки, винаги поднася на разглезеното ми ухо чудна комбинация от ритъм, изумяващи вокали и убийствени текстове. Ееее-ехееее-валарка!

3.

Шапки долу, защото дамата е епоха в ар енд би музиката. Само една слушалка ти е достатъчна, за да схванеш за какво говоря. А ако на второ преслушване вече не си и верен фен, значи нещо в теб и чарковете ти е безвъзвратно и необратимо сбъркано. Казах ли "шапки долу!" ?

4.

Моят миналогодишен летен фаворит. Лежерно, лежерно...колко пък да е лежерно?! Всъщност парчето е нахъсващо до последнишя акорд. Да не говорим, че Санти е просто иноватор в тва, дето го твори (creep up and suddenly I found myself an innovator). Още не знам как точно да благодаря на човека, открехнал ме към нея. Соул сейвиър откъдето и да го погледнеш.

5.

Не може да правя блог за дивите дами в музиката, без да отредя място на Каката на всички каки! Мадона беше, е и по всички параграфи ще си остане личният ми вечен фаворит. Страхотна във всяко отношение на думата. Музиката й остава актуална през призмата на времето. Прави наелектризиращи концерти. Разплаква и разсмива с лекота. Който не я е виждал на живо, само може да мечтае. Или чисто и просто да отиде на следващ нейн концерт, защото, както напоследък я наричам, кака Донка е неотразима именно на сцената. Не е нито най-добрия вокал на земята, нито най-добрия танцов виртуоз, но някак като симбиоза е нечовек. Просто, както вече казах, моята лична кака на каките. И това определено заслужава личния ми реверанс.

Сега като я оглеждам по-горната ми чисто женска селекция, осъзнавам, че само живи изпълнения подбрах. Не че беше целенасочено, но в крайна сметка истинските дами в музиката не се притесняват да пеят без плейбеци, синбеци или откровени беци(бейове, също). И точно затова и гореспоменатите дами присъстват толкова често(да не кажа постоянно) в ежедневния ми саундтрак, дето си го спретвам с отварянето на очите още в ранни зори. Браво, каките ми!

петък, 22 май 2009 г.

three course meal

През май съм в пишещо настроение. Или просто това е страничният ефект на грипа, тръшнал ме преди един ден.
Уат евър!
Важното е, че редовете като магия преминават през ума и пръстите ми. Не мога да ги спра. А и да си призная честно, не искам. Бях забравила колко приятно е да имаш муза. Истинска, неподправена, чиста муза. Муза, която те кара да пишеш, да измисляш, да си по-свежа версия на самия себе си.
А сега, обратно към музиката, която ми движи света и без която нямаше да съм това, което съм. Всъщност, чисто и просто, нямаше да съм.

1.

браво на децата! Песента е свежичка, ритмична и изненадва. Кадрите също са добри. Всичко сякаш е направено като на игра и точно това му е чарът на парченцето. Еваларка!

2.

Нищо кой знае колко ново. Bloc Party са доказвали неведнъж, че заслужават личните ми адмирации с музиката, която правят. Като ги чуя, все едно отново съм на 13 и инстинктивно започвам да подскачам пред огледалото, доволно държаща четката за коса като микрофон. Благодаря за
déjà vu - то!

3.

Идеална за лежерни майски разходки. Някак си, без да се усещам, си вирвам по-високо брадичката, като си помисля, че до тази песньовка седи надпис " made in Bg". Хоп-троп!

Айде, стига толкова музикални откровения. В наличност имам по-горе точно едно типично "три корс миъл" - лека първо, засищащо второ и сладко трето. Енджой. До следваща слушалка!

четвъртък, 21 май 2009 г.

Oopsy Daisies



Когато всичко се обърка или най-накрай тръгне по правилния път, си спомням, че ако не друго поне имам музика. А напоследък, за още по-хубаво и готско, и слънце на килограми. Пуф!

вторник, 19 май 2009 г.

something got you



Жонглирахме с нея поредните чаши вино. Бяло вино, разбира се. Като кифлите, на които иначе гледаме с леко иронична усмивка. Не зная кой точно подред рунд жонглиране беше. Не ме и интересуваше кой знае колко. Беше забавно. Прескачахме с всяка следваща глъдка от тема в тема. Тогава тя реши някак да разчупи този шеметен бяг на мисли и откровения и започна:
"Странно нещо е животецът, знаеш ли. Уж си му хванал цаката, изградил си си теория, към която да се придържаш. Ама не. Нъцки. Изведнъж всичко се преобръща и дори не знаеш откъде ти е дошло. А най-забавното е, че всичко е различно, защото и ти самата си различна. Някак си без да си усетила, но и без да си се противопоставяла, си се променила.
Знам, знам, сега ще кажеш, че т`ва са поредните бръщолевяния на моята малка пиянска главица.”- каза тя, като забеляза саркастичната ми муцуна - „Ама не са, душко. Не са. Защото аз навремето бях романтик! Нали знаеш - цветя, музика, рози, пеперуди, звезди, луни и други космически обекти...Аз бях стриктна и принципна. Аз чаках. Аз изслушвах. Аз бях серийно моногамна. Аз бях консервативна. Консерва, бе, тотална консерва! А виж ме сега. Поглеждам се в огледалото и се шашкам от това, което виждам. Не, не че вече не се харесвам. Напротив. Така ми е значително по-добре. Флиртувам и флиртуват с мен. Играя игрички, в които засега побеждавам перманентно. Знаеш ли какво правих онзи ден? Секс! Секс без задръжки... Такъв един..животински. Знаеш ме, за Бога! Дай ми легло, чисти чаршафи и малко приглушена светлина и съм файн. Само че сега е различно. Със него е различно. Той ме провокира да съм скандална, спотнанна и мръсница накуп. А най-забавната част, знаеш ли коя е? – попита ме и бавно довърши чашата си. Поръчах нова, разбира се – Най-забавното, мила моя, е че ние с него всъщност почти не се познаваме. Ние сме непознати, разбираш ли. Точно това го прави толкова вълнуващо. Все едно правиш секс с онзи човек, който постоянно засичаш на спирката на тролея, но никога не заговаряш. Само дето е по-безопасно, защото всъщност се знаете. И е някак си леко. Не мога да го обясня точно. Просто е леко. Като песен”– изненадах се на последното сравнение, честно. Обикновено аз използвах музикални метафори, тя залиташе по далеч по-прагматичните такива – „Та така, душко, напоследък не разпознавам себе си в своите собствени постъпки. Все едно участвам в някакъв спестакъл и се гледам отсрани. Не винаги съм на първия ред, обаче. Понякога ми се струва, че съм някъде много надалеч и виждам само тънките си контури, които вместо мен мислят и действат....Боже, много сериозно започнах да дърдоря, нали? Ще взема да те отегча! Айде, сипи още една чаша и ми кажи какво прави вчера и защо за пореден път не си вдигна телефона...Точно три пъти”

И с това изречение, тя не само сложи край на лирическото си откровение, не само че преполови нова бутилка, сипвайки я старателно в двете ни чаши, но и ме остави в размисли. Възможно ли е наистина човек до такава степен да се промени, че да изгуби себе си? А не е ли всъщност точно това откриването на истинското ти аз, което просто си потискал и трудно разпознавал в морето от клишета и предварително лепнати етикети? Какво всъщност е морално? А консервативно? А кой го определя? А защо въобще са измислени определенията и рамките?......

......май виното ми дойде в повече. Или просто не ми е подействало достатъчно. Затова и продължавам да жонглирам заедно с нея чаши. Бяло вино, разбира се. Като кифлите, на които иначе гледаме с леко иронична усмивка. На които всъщност понякога толкова много приличаме.

четвъртък, 14 май 2009 г.

icebox

Ако не ми пукаше, дали щеше да е по-добре? Ако всичко минаваше през мен, без да остави отпечатък, щеше ли да е по-истинско и леко? А как да стана безплътна, за да го оставя да премине незабелязано?

из мемоарите на една бъдеща ледена кралица

събота, 25 април 2009 г.

4:16

Часът на перона е 4:14
Куфарът ми е зелен,
а цигарата ми привършва.
Зная какво точно чакам.
Чакам влакът ми да дойде.
Посоката ми е ясна,
но не зная кога ще се появи.
Часът на перона е 4:16.
Куфарът ми е зелен,
а паля нова цигара.
Влакът идва прекалено скоро.
Ще изчакам следващия
и допушвам цигарата.


метафорично, метафизично, имплицитно вмъкнато и символично

неделя, 19 април 2009 г.

groovy sessions

Нови любими мелодии. Повече нечути звуци, по-малко скука. Повечe дъжд с гръмотевици, по-малко спомени за сняг. Повече козуначени хълцукания, по-малко лошо настроение.

1.

Толкова откровено захаросана песен отдавна не ми е правила впечатление. Явно се заразявам с пролетно слънчеви нотки и имам нужда лигаво да си припявам възможно най-момичешките мелодии. Е, тази за разкош, дори има почти доловим шарен нюанс. Нещо като моята нова песенна бишкота с тонове ванилия и черешов аромат.

2.

Sublime имат нов вокалист. Очаквах да изберат някой тежкар във всеки възможен смисъл на тази дума, но те някак изненадват и изваждат като избор този аааааабсолютен сладур. Не само, че изненадата е доста приятна и неочаквана, но и гласът му инстинктивно ме кара да се усмихвам. Гот ми ат Хелоу, както се казва.

3.

Идеална за гръмотевични следобеди. Или за дъждовни разходки. Или за безсънни нощи. Клипът малко стряска първоначално. Буташ кабела на телевизора. Влизаш в менюто, да пренаредиш настройките. Най-после схващаш, че повредата може би не е точно в твоя телевизор, просто видеото е такова. А кой казваше, че финансовата криза не се отразява и на изкуството?

4.



Винаги съм смятала, че ако Busta по някаква щастлива случайност ти е личен приятел, няма, просто няма как да изпаднеш в депресия. Когато обаче и T pain е замесен в една доста свежа песньовка, не само че депресията е абсолютна химера, но и назрява усещането, че Cartoon Network е риалити ТиВи...което рапира.


А докато остроумнича и стихоплетствам тук между нотите и тектовете, навън спряло да вали, а телефонът ми отчита пропуснати обаждания и писани на пожар съобщения. И после как човек да не обича, като дойде пролет?


вторник, 7 април 2009 г.

малинено

След оперативка
оперативно
оперираш сърцето ми.
Дай ми скалпела, като приключиш.
Искам и аз да бъда хирург.

С обич,
Блъди Мери




олди бът голди

понеделник, 6 април 2009 г.

sun,moon and stars

Когато малкото е повече, а повечето е голямо и големината няма никакво значение, понеже обемът е всичко и нищо едновременно.

Колко време отмина? Месец? Пет? Почти година? Вчера ли беше или пак бълнувах върху възглавката?

А всъщност имало ли е значение някога?


А има ли значение сега?




Много вярна тая песен, горната. Вървиш, мислиш си, едно такова ходещо ти е. Със слушалки в ушите може да си всеки. Със слушалки в ушите може да си навсякъде. Със слушалки в ушите си повече от самодостатъчен. Ти си един ходещ всичкодостатъчен саундрак. А пианото там-там-тарам като бекграунд. Красивичко. И мелодичничко. Като пролетно ромолене в капчуците на старите сгради по улица "Вапцаров"....която е обект на една друга, доста отдавнашна история.
Та обратно към там-там-тарамкането на пианото. То ме подсети за това, горното - дето хем е от значение, хем всъщност е нищо. Защото как може едно нещо, дето никога не се е случвало, пък било и то често обект на личните ти мисловни пространства, да има някаква стойност? Много фройдиско нали? Направо фрий-диско, ако ме питат. Диско-фрой също е добро попадение, хах. еххх, какви ми ги ражда днес главата!

Но стига с тези глупости. Убиват ме. И без това ми е втръснало до болка постоянно да чета локуми от типа " ский колко оригиналност струи от мен!". От никого не струи ориджиналити. Нито от теб, нито от нея, нито от мен самата. Ние сме просто мъждукащи се между капчуците и ромоленето ходещи саундраци. И това е всичко. И това е нищо. И това се случва всеки ден, постоянно. И това никога не е било факт наистина. А най-забавното - че няма значение. никакво. само с обема си заема почти целите ни мислени пространства. Туй то.




И така, изненадващо, слагам край за днес.




К

Р


А

Й


послепис: заглавието е важно, ама айде, нали съм добра, ще го напиша черно на бяло тва....

четвъртък, 12 март 2009 г.

brand new jones

Имам нови любимци. И всички те са странно (дори и за мен)откачени. Може би се вдетенявам, знам ли. Нещо като ривърсната градация на менталноста ми.
Ха, как ги тача тия термини, от които те заблява главата!

Както и да е. Ей ги попълненията в колекцията ми "слънчеви любимци за дъждовно-лигави момичешки следобеди":

1.
адски креативен клип. сранно и същевременно успокояващо е, че все още не са ги хапнали като топъл хляб от някоя хитомелачка, гонеща продажби и "нумеро уно" песньовки


2.

еманация на доброто настроение, добре примесена с ретро фънк и неприлично големи калорични количества хумор. сладури! като порасна, ще се омъжа за тях. да, да, и за двамата.

3.

доста старичко, но допреди няколко месеца хич не му обръщах заслужено внимание. а песента - чудна. клипчето също радва окото. та, по незнайни причини един ден реших просто да избърша прахта и да му ударя една слушалка. не съжалявам. зарежда позитивно като добре разбъркана чаша нескафе с мляко, захар и щипка канела за разкош.

събота, 21 февруари 2009 г.

какво пиеш?

Животът е бар. Отиваш в него. Виждаш различни хора. С някои само се гледаш. С други - флиртуваш. Има и такива, с които споделяш тайните си, шушукайки си под звуците на музиката. Срещат се и личности, пред които се преструваш на нещо различно, защото все още не си готов да покажеш истинското си аз. В този бар можеш да правиш, каквото си поискаш. Можеш да се влюбиш. Можеш и да се разделиш. Можеш да поплачеш в усамотената тоалетна или да позволиш на някого да те утеши. Имаш право на избор - да си звездата на вечерта или да стоиш кротко отстрани, гледайки как останалите се забавляват. Ти избираш. Ти решаваш. Ти преценяваш. Изборът е изцяло и напълно твой.
Трудното идва, когато трябва да избереш питието си. Дали да изпиеш онзи сладък коктейл, от който със сигурност ще имаш махмурлук на сутринта (но е толкова вкусен, мамка му!)? Да се задоволиш ли с утвърденото, класическо, но и изключително скучно питие? Или дали пък да не посегнеш към онази почти невъзможно горчива напитка, която въпреки горчилката по някакъв странен начин те привлича? Когато чашите са пред теб, ти решаваш от коя да отпиеш и следователно - на какво усещане да се подложиш. Лошото е, когато си жаден не за един, а два типа питиета. Тогава трябва да прецениш накъде да отправиш ръката си и какво да поемеш в себе си. От едната ти страна, стои сладкият коктейл със сутрешния махмурлук, а от другата - горчивата, изкусителна течност. А сега накъде? А сега какво?
Животът е бар, от който никога не излизаш трезвен и чист. След него ти остават миризмата на цигари и парфюм, болки от лудото танцуване и привкус на алкохол в устата. Въпросът е, какво избра да отпиеш?

сряда, 28 януари 2009 г.

girl talk


из извадени, неподредени, разпокъсани женски главоблъсканици, разговори и малки тайни момичешки...

Плам - Странно ми е да режа жени. Виж сега, ако дойде мъж, който не ми е симпатичен ми е ок. ама жени да ме свалят..не знам как да реагирам и да ги отрежа деликатно, без да ги засегна.
Тя - Пфффф, аз отдавна не режа никого - ни жени, ни мъже..само салами режа напоследък.



Тя: запознах се с един адски интересен мъж. ама зверски интересен! Контрабандист!
Плам: ???
Тя: Ама много интересни тия хора, контрабандистите. Едни такива, ерудирани, културни, фини...
Плам: ???
Тя:Така де, интересна личност. А само как свири на контрабас...
Плам:Ааааа, значи е контрабасист! Свири на контрабас, така ли?
Тя: Ами даааа, че аз какво ти говоря досега.Контрабандист - на контрабас...пффф, понякога си много разсеяна значи...


Тя: И ти казвам, последната вечер си изкарахме страхотно. Отиваме ние на онова заведение. Тя нали, девойката, с която бяхме, се запознала там с барманчето на заведението. а то, заведението, малко, на плажа, скромничко такова, ама правят страааашен секс на плажаааааа...
Плам:Моля?
Тя:Ъммм, коктейл, скъпа, за коктейла говорех.



Тя:Виж сега, не че нежноста не е важна обаче...
Плам: Обаче какво?
Тя: Обаче друго си е един здрав, потен, дори леко груб секс!
Плам: Погледни се! Изглеждаш на 12, а само чуй какви ги говориш. Ти си ходещ оксиморон.
Тя: Никакъв оксиморон не съм. Аз съм синоним. Синоним на разгонена.


Тя: Кой?
Плам:(изпод вежди) Е, как кой...
Тя: А, да. Ама кога?
Плам:(иронично) Е, как кога...
Тя: Вярно, вярно, бях забравила...Ама...как?
Плам:(с присвиване на очите) Е, и питаш!
Тя: И к`во?
Плам:Ами, какво какво.Аз всичко ти казах вече.
Тя: (дяволито намигвайки) Добре...ще си мълча...

обичам ги тия женски разговори с малките им грешки и странните им двусмислени реплики! А дъждецът навън се ръми ли ръми и ми припомня, че довечера ме очаква нова порция леко охладено розе и може би, само може би поредна доза фройдски грешки, излезли изпод гланцираните ни устни...

четвъртък, 22 януари 2009 г.

based on a true story

онзи ден.
с онзи човек.
на онова място.
по онова време.
онова нещо,
което се случи...

...почти.


тц,тц,тц, хайку прописах на дърти години!

вторник, 20 януари 2009 г.

the first cut is the deepest

Ей ме на и мен...уморена от всичко. Неразбираща нищо. Пуша глуповато, защото както четох наскоро, всяка изпушена цигара скъсявала работния ден с пет минути.
Та така и аз - скъсявам ли скъсявам. Не за друго, ама малко множко ми идва понякога цялото тва чудо..и сега, драга ми публико, се приготви за клишето на клишетата - стрес! В офиса! Жива да не бях, че го използвам тва ми ти определение, ама кво да праиш - верно си е. Отвсякъде те залива някаква мега бумащина и ти ринеш ли ринеш сред нея с единствената надеждица да оцелееш. Да не те разпокъсат на парчета заради поредната глупава грешка или провален ангажимент.
Та затуй сега седя и мълчаливо пуша. Изпушвам си стреса. Първо го вдишвам.Ама така - с ищах. И след това с още по-голяма сила го издишвам. Надалеч. Дим да го няма.
Странно...щях да пиша за това, че е странно да започнеш блог по никое време. Че това ми е първото творение тук, ала-бала, разни други там подобни стереотипни простотийки за запълване на времето. Вместо това, туй чудо все повече заприличва на някаква странна ода за пушенето, вредата и ползата от него, стреса и методи за неговото премахване. Ето, точно за тва ги обичам импровизациите - щото едно го мислиш, друго правиш и в крайна сметка винаги се получава нещо коренно различно и изненадващо дори самия теб.

Здравей, шизофренично-разпокъсан блог нумеро уно! Ха, и ето така, на шега и между попълването на редовете, все пак някак си успях да скалъпя връзка между първоначалната идея, заглавието и разнородните мисли....сий я он дъ некст стрес дей оф уърк. Отивам да попуша.