Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 25 юни 2009 г.

the get go




Слънцето се показва. Забързани хора се цупят сънено. Миризмата на канела и кафе се смесва с парфюма ми. Вървя, а вътрешно политам далече. Като в сън на 5-годишно дете,но с разликата, че вместо плюшено мече, доволно стискам цигара между пръстите и неловко, едва доловимо си барабаня с пръсти по мантинелата. И ми е леко. И ми е свежо. И ми е по детски усмихнато. И ми идва да прегръщам познати и непознати лица и предмети. А причината за това е неизвестна. А може би няма причина.
Вървя и мислено пропътувам километри.
Накъде?
Накъдето.
Защо?
Защото.
Кога?
Когато.
С кого?
Със себе си.
До кога?
Докато се уморя и тихо кацна обратно при познатите и непознатите лица, при миризмата на канела и кафе, при мантинелата, по която неволно барабаня с пръсти.

0 comments:

Публикуване на коментар