under cover

Досега през определени (или напълно неопределени) периоди все качвам разни песни, които са ми направили впечатление. Сега, обаче, мисля малко да попроменя нещата и вместо нови, свежи мелодии, да ти предоставя пресни версии на песни, които на моменти дори леко са ти пописвали и тайно или пък не чак толкова тайно си искал да гръмнеш всеки звуконосител, когато чуеш дори първите им акорди. Сладурите по-долу доста умело са успяли да избягат от клишето на сладникавия оригинал и хоп!-получила се е доста добра смесица от позната мелодия и различен поглед върху нея.

1.

Ама много го харесвам тоя човек, бе, мамоооу! Гласът му дере, но по онзи, приятния начин, по най-тънките и едва забележими струни на съзнанието ми. Свалям шапка за фактът, че успява да превърне една от най-комерсиалните песни за 2008-а в наистина рок балада. А някой помни ли, че всъщност не той спечели American Idol преди две години? На това му се казва - всяко зло, за добро. Защото момчето определено има далеч повече успехи след шоуто именно, поради факта че не изневери на себе си и продължи тежичко да ми припява...и да ми дере по вътрешните струни.


2.

The All-American Rejects са ми любимци още от не толкова далечната 2006-а година. Като чух Dirty Little Secret нещо в мен безвъзвратно се преобърна. И така до ден днешен. А за репликата, че ще пеят Womanizer, защото просто го могат по-добре от Бритни, ще ги обожавам вечно. Пък и наистина...песента звучи сполучливо-мрачно и минорно...и може би, дори може би по-добре от оригинала.



3.

За тази песен искрено и много лично си признавам, че не съм АЗ откривателят й. Така че благодарностите ми точно в този момент отиват специално за Алексчо. Мерсаж! Определено радват момчетата, а още по-сладко и свежо е, че и самият клип е забавен поглед на оригинала. Браво..и благодарско отново.


4.

Този кавър......на тази песен..... просто не мога да опиша как съм се смяла първия път, като се натъкнах на тия младежи. Смях на парцали и кикотещи се сълзи по бузите ми. Само по този начин мога едва-едва да сложа щрихите на състоянието, в което изпаднах. Абсолютни смехурковци! И отново, за пореден път, една наистина лигава песен за секунди се превръща в жизнен колежански пънк-о-рок.




Някой да забеляза, че комерсиалните женски песни са преправяни от мъже? Символика? Случайност? Или пък търсен подход за още по-голям контраст? Което и да е верният отговор, резултатите определено радват както окото, така и разглезеното ми и на моменти доста критично ухо.
Год блес дъ ъднър ковър!

Tweet