diva is a female version of a hustler

Пишещото ми настроение продължава с пълни сили. Отдавна не ми се беше случвало толкова дълго време да прекарвам в нас и май грипната ваканция, дето си я спретнах, си казва думата.
-Три последователни поста?
Сериозно?
-Сериозно!

Днес мисля да отдам заслужено внимание на дамите, които като ги чуя, ми се приисква да имам шапка на главата. Не за друго, ама да им я сваля до земята, защото тези девойки са кадърни. И го знаят! А най-важното - не пропиляват таланта си, а с времето се разгръщат все повече и повече.

1.

Обичам я тази жена! Помня как още преди има-няма десетина години си припявах "There you go" и неистово се кефех всеки път, като изхвърляше мотора на младежа от клипа. Нечовешки глас, леко хриптящ и с характер. А и на живо кака Розово е все така добра. Да не кажа дори, че е по-добра от записите, заради откровеното си вече рок звучене. Pink was never rougher than this.

2.

Кака Джили няма как да я опиша. Неверятна. Нечовек! Неописуема. Независимо дали пее силни, напомпващи парчета или нежни и откровено секси песньовки, винаги поднася на разглезеното ми ухо чудна комбинация от ритъм, изумяващи вокали и убийствени текстове. Ееее-ехееее-валарка!

3.

Шапки долу, защото дамата е епоха в ар енд би музиката. Само една слушалка ти е достатъчна, за да схванеш за какво говоря. А ако на второ преслушване вече не си и верен фен, значи нещо в теб и чарковете ти е безвъзвратно и необратимо сбъркано. Казах ли "шапки долу!" ?

4.

Моят миналогодишен летен фаворит. Лежерно, лежерно...колко пък да е лежерно?! Всъщност парчето е нахъсващо до последнишя акорд. Да не говорим, че Санти е просто иноватор в тва, дето го твори (creep up and suddenly I found myself an innovator). Още не знам как точно да благодаря на човека, открехнал ме към нея. Соул сейвиър откъдето и да го погледнеш.

5.

Не може да правя блог за дивите дами в музиката, без да отредя място на Каката на всички каки! Мадона беше, е и по всички параграфи ще си остане личният ми вечен фаворит. Страхотна във всяко отношение на думата. Музиката й остава актуална през призмата на времето. Прави наелектризиращи концерти. Разплаква и разсмива с лекота. Който не я е виждал на живо, само може да мечтае. Или чисто и просто да отиде на следващ нейн концерт, защото, както напоследък я наричам, кака Донка е неотразима именно на сцената. Не е нито най-добрия вокал на земята, нито най-добрия танцов виртуоз, но някак като симбиоза е нечовек. Просто, както вече казах, моята лична кака на каките. И това определено заслужава личния ми реверанс.

Сега като я оглеждам по-горната ми чисто женска селекция, осъзнавам, че само живи изпълнения подбрах. Не че беше целенасочено, но в крайна сметка истинските дами в музиката не се притесняват да пеят без плейбеци, синбеци или откровени беци(бейове, също). И точно затова и гореспоменатите дами присъстват толкова често(да не кажа постоянно) в ежедневния ми саундтрак, дето си го спретвам с отварянето на очите още в ранни зори. Браво, каките ми!

Tweet