Няколко неща, които обичам в май:
- няма вече дълги ръкави - мдам, леко повърхностничко, ама пак е кефско, че не е нужно да се забрадиш яко, за да не полудееш от студец. Друго си е голото раменце, малко краченце, завоалирано(и не толкова завоалирано) деколтенце и други очерадващи благинки.
- седенето на камък - "Внимавай, че ще настинеш, все пак е месец с "р"!". Аххх, как ми лазят по нервната система подобни изказвания. И ахххх, с какво задоволство обичам да казвам "Да, ама сме май. И ще си седя, където си поискам". Пък и е някак по-удобно. Ънбъливабъл - бълийв ит.
- пейка парти - няма какво повече да кажа. просто пейка парти. Всичко останало е фантазия, добри спомени(или липса на такива) и адекватната компания за това.
- лед - навсякъде, във всевъзможни комбинации. Мента и лед. Фрапе с лед. Сокче с лед. Сладо...лед. Лед!
- светлината - кеф ти сутрин, кеф ти вечер, все е светло. И някак инстинктимвно ти е и по-приповдигнато.
- морето - почва все повече и повече да се приближава. Планове за това къде, кога, с кого. А понякога просто изкача изневиделица и ти е още по-сладинко, да си го изживееш.
- оупън еър събитийца - колкото повече, толкова повече. Мечо Пух е гений!
- Абитуриенти - Еми, няма как да го отрека, има някакво очарование в тях. Припомняш си ти какъв беше тогава, разглеждаш ги, радваш им се. А и винаги съм си мислила, че ако някой чужденец, незнаещ какво става всъщност, просто реши точно в този период на баловете да посети страната, ще остане с впечатлението, че сме егааааааати парти животните. После ще има да разправя легенди на близки по села и паланки:" ...И дюд, там всяка вечер яко избухване. Излизат с едни ми ти рокли, костюми, ала бала, бибиткат, викат, музиката яко на макс, балони... България на три морета, дюд!"
А причината да го напиша? Няма такава. Просто сме май..и ми е майско.
Tweet
0 comments:
Публикуване на коментар