soco amareto lime

има едни такива странни малки моменти, когато си мисля, че може би не говоря на правилния език. или просто другите са се настроили на неправилната честота на слушане. който и да е верният отговор, ситуацията е налице. и точно в такива случаи на помощ като вълшебна пръчица идва една определена субстанция. изумруд. примесен с балончета. и за разкош - ментов полъх. вече май картинката се изяснява, нали? или пък безвъзвратно се превърна в пълна алкохолна мъгла. като написаното по-горе. като това, което сигурно ще последва по-долу. смисълът се губи и отново се намира. в полепналите последни капки по устните ми, които тайно приемам с надеждата да бъдат последвани от нови такива. изумруд. стича се надолу и прави всичко поне малко по-забавно. и далеч по-разбираемо.
а докато стане напълно ясно и изкристализирано, смятам да унищожавам хищно чаша след чаша. не, това не е обет на една серийна алкохоличка! това е думата и заканата на онова момиче, което понякога мълчи и въпреки нямотата си, пак е криворазбрано. това е цялата решителност на една кифла уонаби, която не може да схване защо й преписват думи и желания, които никога не е изказвала и още повече - дори помисляла. това е лятното обещание на онова девойче, което чисто и просто иска да се забавлява и да му е ментово свежо...останалото така или иначе ще дойде само. или ще бъде категорично удавено в изумрудените капки на поредната чаша.

Tweet