Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

събота, 27 юни 2009 г.

the world's greatest



музиката е убежище за разядените от щастие души.

четвъртък, 25 юни 2009 г.

the get go




Слънцето се показва. Забързани хора се цупят сънено. Миризмата на канела и кафе се смесва с парфюма ми. Вървя, а вътрешно политам далече. Като в сън на 5-годишно дете,но с разликата, че вместо плюшено мече, доволно стискам цигара между пръстите и неловко, едва доловимо си барабаня с пръсти по мантинелата. И ми е леко. И ми е свежо. И ми е по детски усмихнато. И ми идва да прегръщам познати и непознати лица и предмети. А причината за това е неизвестна. А може би няма причина.
Вървя и мислено пропътувам километри.
Накъде?
Накъдето.
Защо?
Защото.
Кога?
Когато.
С кого?
Със себе си.
До кога?
Докато се уморя и тихо кацна обратно при познатите и непознатите лица, при миризмата на канела и кафе, при мантинелата, по която неволно барабаня с пръсти.

понеделник, 22 юни 2009 г.

mayday mayday



ПОМОЩ!!!

Почвам малко по малко да хлътвам...
...и това ме стряска леко...
...и леко ме изненадва приятно...
и прокрадва усмивка по така или иначе усмихнатото ми по лятному лице....
...едва доловимо и лекинко...

*понякога тавтологиите са просто неизбежни.
или чисто и просто най-добре и образно описват всичко.

вторник, 16 юни 2009 г.

running from the thoughts

Не искам да мисля.
Не обичам да мисля.

Не мога да мисля.
Не бива да мисля.

А само го мисля...
...мислено.


понеделник, 15 юни 2009 г.

girl


Седим на плажа и отпиваме коктейли. Поредни, разбира се. Жадно попивайки последните капки останала по дъното мента, гледаме как кожата постепенно придобива все по-бронзов загар. Докато денят, последният, се изнизва покрай нас, вече бяхме преминали през всички основни теми за едно наистина истинско женско море:

- мъже
- жени
- кариера
- излизания
- мъже
- пазар
- музика
- мъже
- приятели
- дразнители
- мъже

Някак все по-успокоително ми става, че независимо от времето, някои неща не се променят, а си остават точно толкова същите, колкото и преди десет години. Като фактът, че тя никак, ама никак не обича прашно и разхвърляно. Като фактът, че винаги, ама винаги намирам усмихната страна на нещата. Като фактът, че можем всеки ден да се виждаме и пак да имаме какво да си кажем. Като фактът, че дори и да не сме си гледали личицата със седмици, не е никак неловко, а при първа среща се почва една непрестанна какафония от думи, мисли и емоции. И това, точно това объркано сборно представяне на взаимоотношенията ни, ме изпълва с оптимизъм. Оптимизъм, че независимо от годините, местата, случките и други изплъзнали ми се за момента факти, все още има хора, на които мога да разчитам. И точно това е най-важното. И точно там се крие причината да съм с перманентна усмивка.

И така, мислейки си за всичко изписано и недоизписано по-горе привършихме поредни чаши, излегнали се под слънцето. Завили доволно крачета в пясъка, правим задължителния разбор на вечерта. Леко почернели, леко изморени, леко посолени по морски и с миди в косите.
А морето срещу нас. Идилия! Почти като в десети клас...почти.

вторник, 9 юни 2009 г.

from another point of view

Наскоро открих това долното и страшно му се зарадвах. Не за друго, но винаги съм си мислила, че ако нещата по някакво странно и щастливо стечение на обстоятелствата започваха отзад напред, може би, само може би щяха да са доста по-поносими и леки. Та това долното, много сбито, точно, ясно и кратко описва за какво иде реч:



... Колко хубаво би било ако живота протича наопаки. Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина... И всичко това - в първия работен ден.

Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.

После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности. Ставаш малко бебе. Влизаш обратно. Прекарваш последните си 9 месеца, плувайки в лукс с централно отопление, СПА център, руум сървис, при почукване по стената и накрая, свършваш като оргазъм....

сряда, 3 юни 2009 г.

june afternoon

Имам си една идейна нова селекция от песньовки. и много им се радвам. Гледам си ги и си ги галя със слуха сякаш са малки, чупливи порцеланови фигурки. Така че при преслушване - леко! Не за друго, но са ми все още крехки.

1.



Адски й се радвам на тази мелодийка. Девойчето определено има стил, а пък ритъмът без да се усетиш, се прокрадва във всички твои фибри на тялото. Скок-скок!


2.

Малко тъжна за началото на юни, но пък е толкова нежничка, че не издържах на изкушението. Нещо като онази шоколадова бисквита, която тайно от всички изяждаш , макар да се хвалиш наляво и надясно, че си на диета и "въглехидрати не пипвам!"

3.

Туй всъщност не е никак ново. Обаче...обаче се случва и аз да изпусна нещо, което си заслужава. Пък текстът на тия сладкиши толкова много ме забавлява и разсмива. Голямо благодарско на Алекс, че ми я показа.

4.

Само една дума за това горното : БРАВО!!!!!!!!!!!

И така - юни също вече е отбелязан музикално. Едва в началото сме, а само колко слънчево започва. С подскачане. С усмивка. С шеметно въртене в кръг. С разперени високо над мен пръсти. С очи и уши отворени за нови звуци и картини...

Айде, стига толкова бръщолевиния. До нови слушалки!

PS: Надявам се господин Чаво да е доволен от юнския едишън - сун мор стъф ту към.