Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

неделя, 12 юли 2009 г.

between the lines



- Той не ми се обади.
- Не ме възбужда достатъчно.
- Прекалено е спокоен.
- Преди ми пишеше на всеки час.
- Ще се появи ли изобщо някой свестен?
- Дори не ми каза "чао" - просто спря да си вдига телефона.

Седя в заведението и потъвам в това море от оплаквания. Докато пресушавам първата(но не и последната!) чаша розе, сериозно се замислям. Наистина ли всичко е чак толкова драматично? Или ние просто търсим трагичното във всичко и на всяка цена? По лична преценка смятам, че ако нещо не ти харесва, просто трябва да го отстраниш, а не все повече да се взираш в него.
Мислейки за това, отпивам поредна глъдка и отново започвам да потъвам сред безкрайни изречения с удивителен знак накрая.

- Имам нужда от спонтанност!
- Все АЗ търся и все АЗ мисля за двама ни!
- Да, не ми е приятно и да, ревнувам!
- Искам да се разделим, но ме е страх, мамка му!
- Не искам повече сама!
- Правим секс само веднъж в седмицата, за Бога!

В този пореден изблик на откровения от тяхна страна се замислям, че всъщност при мен всичко е наред. Бях спряла с непрестанните оплаквания още преди време и пренаредих приоритетите си.
Искам ли връзка?
Разбира се..някога по-нататък.
Влюбена ли съм?
Естествено - всеки ден се влюбвам и разлюбвам поне по четири-пет пъти.
Чувствам ли сигурност?
Как иначе! Ако не я усещам, тя няма да се материализира.
Щастлива ли съм?
Абсолютно - животът ми е игра, която не спира да ме забавлява.

И там, точно там на тънката граница между третата и четвъртата чаша охладено розе осъзнавам за себе си, че съм се оттървала от драмата. Вместо нея съм се сдобила с желанието за лежерност, спокойствие и "да видим какво ще стане утре" тип настроение.
- Хайде, стига ви толкова мрън-мрън! Нека решим най-после къде ще отидем после - прекъсвам ги рязко и допивам чашата. Все пак е Пепеляшо време. А тази Пепеляшка, дето сега пише тук, има нужда чисто и просто да се забавлява.
Всичко друго, си знам, ще дойде по-късно...точно когато отново пожелая да се появи.

0 comments:

Публикуване на коментар