Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

gone




Откакто я няма, нищо не е същото. Не мога дори да се прибера спокойно вкъщи, без веднага да не усетя липсата й. Търся я навсякъде, дори и по затънтените ъгълчета на апартамента, но не я откривам. Чувствам се като попарен и няма кой да ми каже, че всичко в края на краищата ще се нареди.
Откакто я няма гърлото ми е като пресъхнало. Чувствам как по гласовите ми струни полепва прах, стипчив и гъст и дере ли дере. Треперя. Изпадам в абстиненция. Отвратително, гадно и гнусно усещане на болка и пустота, събрано в едно. А бе, кофти работа!
Откакто я няма не мога да се будя лесно. Въргалям се в завивките на собствения си дискомфорт и не намирам причина да отворя очи. Поглеждам с насмешка алармата и протягам трепереща ръка, за да я спра. Вегетирам в собственото си легло, докато чаршафите заприличат на бежови корени, омотани на топка под краката ми.

Откакто я няма храната не е същата. Утрото не е същото. Домът ми не е същият. Всичко не е същото! Затова, мили хора, знам, че минаха едва три дни, но моля ви, помогнете ми! Не мога вече и секунда без нея. Моля ви, оправете ми кафе машината. Просто без чаша горещо кафе вече всичко губи смисъл!