Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

петък, 11 март 2016 г.

just like music


Имаш вкус на джаз
Привидно нежен, а после леко агресивен
Барабаниш по кордите и по акордите ми 
и създаваш най-фината мелодия. 
Импровизираш умело с четвъртините 
и дефилираш по тайните ми петолиния.
Въздишаш тромпетно и щракваш с пръсти, 
за да ме върнеш в куплета.
Подаряваш ми еклектика в джазова форма. 
А след теб само тишина 
и отекване на финален клавиш.
 
 

сряда, 10 февруари 2016 г.

addiction




Да откажа теб е по-трудно от да откажа цигарите. Те засищат 
секундната ми жажда за никотин, а ти - постоянния ми глад за 
непредсказуемо. 
Да се насиля да елиминирам теб е по-тежко от това да 
премахна сънливостта си рано сутрин. Нейното изчезване е на един душ 
разстояние, а дъхът ти полепва по мен като мембрана далеч след поредната
 доза вода по кожата ми. 
Да изтрия теб е по-трудно от това да премахна 
татуировка от кожата ми. С времето мастилото избледнява и остава едва 
забележимо, а твоето докосване е все така осезаемо и с просто око. 
Да изключа теб от мислите си е по-непосилно от това да разруша тишината. С 
всеки изминал ден тя е все по-неусетна, а гласът ти отеква и след 
седмици в мен.
 
Ти си обсесия, навик, причина и следствие. 
Ти си наркотик, обвивка, алфа и омега. 
Ти си дим и дихание, въздух и задушаване.
 Ти си никотин, и глас, и покой. 
Да те откажа - не мога. 
Но мога да те дозирам. 
В малка опаковка, без срок на годност и с неонов надпис 
" Лекарствен продукт без лекарско предписание. Преди употреба, 
прочетете листовката".
 
 

понеделник, 11 януари 2016 г.

let go





Наскоро прочетох някъде сентенцията, че няма коса, която да не цъфти. Колкото и да ми се иска да не го призная, е така. Факт. Биология. Наречете го, както си искате, но е така. 
Само че се замислих, след като подстригваме грижливо ненужното. След като умело премахваме крайчетата, които се заплитат и ни карат да изпитваме болка. След като безпроблемно откъсваме тази дефектирала част от себе си, защо много често не правим същото и с другите ненужни, изтощени неща в живота ни? Колко пъти се залъгваме с привидно приглаждане на отношения, които отдавна са изгубили своята жизненост? Малко лак тук, една-две фибички -там и готово! Съвършена гладкост! Привидна гладкост. А под нея - хрупкаво като слама и без помен от онзи блясък, който ни е карал да се усмихваме жизнено срещу огледалото. 
Замислете се, всеки от нас е доизносвал вече остарели, изтъркани чувства. Всеки от нас го е било страх да се раздели с отдавна безжизнени взаимоотношения. От навик може би. Или от суета. Да, точно така суета. Да не бъдем сами. Да не изглеждаме нелепо след първото изкъпване. Да не би силуетът ни да се промени. Затова и се вкопчвате като възелчетата в заплетените си кичури за човека срещу себе си, без да се замисляте, че така взаимно се задушавате. До пълно изчезване на всякаква еластичност. 
Затова следващия път, когато ви се заплете косата, замислете се дали и нещо друго около вас няма нужда от подстрижка. Кой знае, може промяната да ви хареса. А и може да не съществува коса, която не цъфти, но пък със сигурност късата прическа пести от сълзи, причинени от шампоана. И от замъгляване на погледа в резултат на поредния необуздан кичур. 

сряда, 2 декември 2015 г.

someone new



Сред непознати улици за първи път се срещам със себе си. Разговарям с часове. Не бързам. Приятно ми е вътрешно да се разпитвам за всичко. Да споря дори.
Сред непознати места хващам себе си за ръка. Повеждам се на някъде без посока. Без компас, карта и предварително предвидени провизии. Смело крача и усмихвам неориентирано. Но спокойно.
Сред непознати градове си разказвам истории. Какво изпитвам, какво е било и какво ще настъпи след това. Сама себе си изненадвам и се провокирам. Харесва ми и не искам разказът да свърши.
Сред непознати кътчета каня себе си на среща. Отпивам бавно от чашата, за да избегна полепването на млечна пяна по устните. Флиртувам с мен сред цигарен дим и аромат на канела. Гъделичкам егото си и фриволно отмятам кичур назад.
В непознатото ставам за себе си по-позната. И се гмурвам надълбоко в дълбините на собствените си вътрешни коридори. До пълно изгубване. И категорично откриване на една крачка разстояние. 
До следващия полет.


четвъртък, 22 октомври 2015 г.

written




Обличам те в собственоръчно написани думи. 
Заметвам те със съвършената запетайка. 
Слагам те в скоби, за да не може никой да те докосне. 
Мислено те допълвам с многоточие. 
Създавам твоя собствена граматика. 
Таен език с нови писмени правила. 
Отказвам след теб да сложа въпросителна, за да не би да останеш неприятно изненадан. 
Заменям всяка такава с удивителна и те гледам как сияеш. 
Сред думи, препинателни знаци и в нови редове.  
Сред мои изречения и твои окончания. 
До пълно размиване на речта и логиката. 
Докато изпъкнеш с удебелен шрифт само ти. 
И собственоръчно подчертаеш себе си. 
Като любим пасаж, който препрочитам за лека нощ.

Нима вече е утро?!


четвъртък, 23 юли 2015 г.

fast and sad





Всички търсим любов. Под една или друга форма. Търсим, намираме и искаме още. Пълним шепи с малки, изплъзващи се между пръстите порции. Привидно прикриваме блуждаещите си очи зад очила, камуфлаж и очна линия. Бродим уверено в неясна посока в опит да скрием собствената си нужда някой да ни покаже пътя.  

Всички търсим любов. Понякога не го признаваме дори и на самите себе си. И тогава става най-страшно. До такава степен успяваме да заблудим сетивата си в собствената си самодостатъчност, че спираме да разчитаме сигналите за жажда и глад за чувства. Залъгваме се с фрази като "нагон" и "страст", не разбирайки истинския смисъл на собствения си копнеж. 

Понеже всички търсим любов. Тъжното обаче е, че, намирайки я, понякога я убиваме в зародиш. Поради недоглеждане. И недояждане. И прекалено дълго гладуване в опит да сме с перфектната талия, перфектната кардиограма и перфектната самодостатъчност.



вторник, 7 юли 2015 г.

private thoughts





Внимавай как пристигаш при жена, която обича морето. Тя може да плува в приливите и отливите ти. 
Внимавай какво подаряваш на жена, която събира спомени. Тя колекционира усмивките, които не се улавяш, че правиш. 
Внимавай какво изпяваш на жена, която диша музика. Тя чува вдишването ти в ноти и петолиния. 
Внимавай да не развихриш въображението на жена, която мечтае. Тя ще жонглира с полуизказаните ти фантазии до безсъние. 
Внимавай какво казваш на жена, която обича думите. Тя чува дори запетайките, които понякога забравяш да сложиш. 
Внимавай да не влюбиш жена, която обича да обича. Защото тогава и приливите, и отливите, и музиката, и думите, всичко ще ти подари. 
И ще го завърже с мислена панделка. 
За разкош.