Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

понеделник, 29 август 2011 г.

keep on searching




Намирам се в изречения, които не са мои. Разпознавам се в песни, които не пея. Егоцентрично търся парчета от мен, които старателно сглобявам в пъзел. Търся себе си, за да се поканя на среща. Планирам мислите си, които някой друг ми диктува. Римувам думите, които преминават покрай мен. Припознавам се в чужди лица. Размазвам очертанията си и се вливам в чужди сенки.


Казвам наглас редове, прочетени някъде. Жонглирам с чуждоизказани клишета. Проектирам фантазиите си, които намирам във филми. Изрязвам кадри от непознати сериали. Филмирам деня си, за да си го прожектирам насаме.

Аз съм ходеща витрина, в която се оглеждам. Сменям образа си, без да се замисля. Потъвам в море от препинателни знаци, които някой друг е поставил. Твърдя, че съм себе си, а сменям ролите за секунди. Търся път към мен, за да повървя малко. Тръгвам на някъде, а се спирам на десетия метър. Смело изнизвам като мъниста всяка фибра от тялото си. Разпадам се до последния милиметър, за да се влея наново.



Пиша, за да се намери някой в изречения, които не са негови.

Позна ли се?


четвъртък, 25 август 2011 г.

use somebody



-Трябва да тръгвам.
-Остани.
-Не мога, разбираш ли. Пък и защо?
-Защото искам да се събудя до теб.
-За какво ти е? Ние не се познаваме. Ще е странно.
-Няма значение. С теб странното е странно приятно.
-Ти си странно приятен. Тръгвам.
-Още пет минути.
-Нямам време.
-Намери си.
-Приключило е. Чакат нова доставка.
-Почакай и ти тогава. Тук. С мен.
-Не мога. Наистина трябва да тръгвам. Не ме изпращай.
-Ще те видя ли пак?
-Зависи от гледната точка. Пък и за какво ти е?
-Защото си тръгваш. А не искам.
-Какво искаш?
-Искам да заспиш тук. Да те прегърна. После да се събудим.
-Ние и сега сме будни.
-За да се събудиш, първо трябва да заспиш.
-Не, първо трябва да тръгнеш. Точно това и правя. Лека нощ.
-Остани.
-Не мога... Няма никакъв смисъл.



Тя стана рязко. Беше изцяло облечена. Прибра косата си на стегната опашка и го погледна. Лежеше в пълно отрицание на това, което се случваше. Искаше й се да го пита толкова много неща. Същевременно, предпочиташе да си останат познати непознати. Взе чантата и тръгна към входната врата.



-Може ли поне да те изпратя?
-Казвала ли съм ти, че си странен?
-Странен, странен, колко пък да съм странен?
-Странен, странен, сладко странен.
-Виж, изгря слънце. Добро утро. Остани.
-Трябва да тръгвам. Лека нощ.



понеделник, 22 август 2011 г.

touch



Дъхаво полепваш върху кожата ми. Разливаш се като мед по дланта ми. Силно захапваш врата ми и ми оставяш следи. Притежаваш всяко квадратче от мен. Опитомяваш ме, без дори да ме познаваш. Трескаво търсиш път към мен. Докосваш непознати места. Караш ме да потръпвам по начин, който съм забравила или въобще не познавам. Провокираш мисълта ми да се рее надалеч. Предизвикваш сетивата ми. Зениците ми се разтягат до максимум. Ръцете ми дерат по завивките. Пластелинено се размеквам до неузнаваемост и едва събирам себе си. Каниш ме на дуел, който не успявам да спечеля. Танцуваме танго, в което не зная стъпките. Водиш ме по пътека, която не ми е понятна. Преоткриваш ме.

Кога ще ме намериш?!



сряда, 17 август 2011 г.

smoke


Когато някой те разочарова, не ти остава нищо друго, освен да преглътнеш горчилката. Да стиснеш здраво зъби и да изчакаш бурята да отшуми. Запалваш клечка кибрит, гледаш я как гори, броиш до десет и продължаваш.
Когато някой те разочарова, нещо бавно, но сигурно в теб се пречупва. Навлажняваш пръста си, опитваш се да го сглобиш. В крайна сметка обаче не оставаш доволен от резултата. Защото когато някой те разочарова, всъщност разочароваш сам себе си. Заради неправилна преценка. Заради твърде много компромиси. Заради нечовешко търпение и слепота спрямо малките неща, които индикират, че бурята идва.
Когато някой те разочарова, ти остава само едно – да преброиш до десет и да станеш. И без това вече е студено, кибритът отдавна изгоря.