Намирам се в изречения, които не са мои. Разпознавам се в песни, които не пея. Егоцентрично търся парчета от мен, които старателно сглобявам в пъзел. Търся себе си, за да се поканя на среща. Планирам мислите си, които някой друг ми диктува. Римувам думите, които преминават покрай мен. Припознавам се в чужди лица. Размазвам очертанията си и се вливам в чужди сенки.
Казвам наглас редове, прочетени някъде. Жонглирам с чуждоизказани клишета. Проектирам фантазиите си, които намирам във филми. Изрязвам кадри от непознати сериали. Филмирам деня си, за да си го прожектирам насаме.
Аз съм ходеща витрина, в която се оглеждам. Сменям образа си, без да се замисля. Потъвам в море от препинателни знаци, които някой друг е поставил. Твърдя, че съм себе си, а сменям ролите за секунди. Търся път към мен, за да повървя малко. Тръгвам на някъде, а се спирам на десетия метър. Смело изнизвам като мъниста всяка фибра от тялото си. Разпадам се до последния милиметър, за да се влея наново.
Пиша, за да се намери някой в изречения, които не са негови.
Позна ли се?