Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

петък, 25 март 2011 г.

trippin

Докато при мен се случват прекраснотии, за които дори не искам да говоря (може би от страх, да не разваля хубавото), ще се завърна към нещо, което не бях правила отдавна.


Музикално пътуване в три части

1.
Затегнете коланите, натиснете съединителя и потегляме. Леко, усмихнато, с женски вокали. Това е песен за онези сутрини, когато още ни се спи, но целта е по-силна от желанието да останем между завивките, удобно стиснали в прегръдка възглавницата. Текстът се лее плавно като мед, а рефренът инстинктивно кара пръстите да барабанят по всяка повърхност.


2.
Никога няма да спра да се възхищавам на таланта на Lykke li. Девойчето досега не е вадило песен, която да ме разочарова. Силно се надявам това така и да не се случи.А тази е от онези мелодии, които дори и да ни е криво, дори и да ни е изморено, действат като ударна доза кафе. С щипка канела и мляко за разкош. Идеална за танцуване зад волана и плезене на околните нацупени шофьори.


3.
Сигурно поне веднъж ви се е случвало да шофирате и да ви е леко изморено. Да ви се притварят очите, да ви е нацупено, да ви е дори нервно. В такива моменти и техните производни си пуснете горната песен. Усилете звука. Отпуснете се. Мелодията е ярък, красноречив пример за това какво точно трябва да представлява една истинска „пътуваща” песен. Тя трябва да ви усмихва. Тя трябва да ви накара да поклащате глава първо наляво и после – надясно. Тя трябва да ви вдъхнови да спуснете прозореца и да протегнете пръсти. Тя трябва да успее да ви накара да натиснете replay, веднага щом приключи. А тази, горната, отгововаря на всеки един от вече споменатите критерии.


BONUS TRACK:
И понеже днес ми е пътуващо и слънчево, ако случайно ви се прииска да поостанете повече зад волана и безцелно да обикаляте, то тогава ви подарявам тази като бонус. Защото е прекрасна. И защото ми е прекрасно. И най-вече, защото такива прекраснотии ми се случват напоследък, че искам да пръскам позитивност навсякъде около мен.

До нови музикални отпътувания и срещи. Там, където, понеже, защото мракът свършва и махаме на воля от широко отворените прозорци, докато слънцето ни обгръща.
Честит Ви последен мартенски петък!

понеделник, 21 март 2011 г.

black and white


С нея сме черното и бялото.
Ези и тура на една и съща монета.
С нея сме двете противоположности.
Прибраност и жизненост в две различни половини.
С нея се различаваме дори с просто око.
Студено и топло, сняг и слънце.
С нея единствено си приличаме по това, че НЕ си приличаме.
А тогава защо ТЕ привличаме
и СЕ привличаме
към теб?


вторник, 15 март 2011 г.

change


Нещо се случва. С мене.
Нещо се променя. В мене.
Нещо се пречупва. Около мене.
Нещо ме трогва. До мене.

Нещо витае. Наблизо.
Нещо ухае. Обичам.
Нещо ме грабва. Силно.
Нещо ме залива. Обилно.

Нещо се случва. С мене.
Нещо, а уж бе нищо. Ти за мене.

понеделник, 7 март 2011 г.

blindfold



Не те харесвам, защото си самонадеян. Мислиш си, че притежаваш целия свят, а останалото ти принадлежи по презумция. С поглед принизяваш всички около теб и надменно ги гледаш от високо. Не те харесвам, защото си безпардонен. Не те интересува кой какво мисли и правиш това, което на теб ти се иска. Понякога нагрубяваш хората и дори не махаш с ръка. Просто продължаваш. Не те харесвам, защото се мислиш за далеч по-ценен и важен от околните. И зверски много ти личи. Каквото и да направиш, то е правилното, най-вярното решение. Понякога ми идва да те разтърся като прашасала парцалена кукла, за да се осъзнаеш. Но не го правя. Оставям те да летиш в облаците, които сам си си създал. За комфорт. Не те харесвам, понеже почвам да те харесвам. От това ми ставаш едновременно все по-противен и все по-интересен. Като магнит с две лица ме отблъскваш надалеч и привличаш все по-силно. Като карфичка се опитвам да се закача за нещо, но все не успявам.

Не те харесвам....не те харесвам.....не....те....харесвам....много. Засега.