Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

сряда, 28 януари 2009 г.

girl talk


из извадени, неподредени, разпокъсани женски главоблъсканици, разговори и малки тайни момичешки...

Плам - Странно ми е да режа жени. Виж сега, ако дойде мъж, който не ми е симпатичен ми е ок. ама жени да ме свалят..не знам как да реагирам и да ги отрежа деликатно, без да ги засегна.
Тя - Пфффф, аз отдавна не режа никого - ни жени, ни мъже..само салами режа напоследък.



Тя: запознах се с един адски интересен мъж. ама зверски интересен! Контрабандист!
Плам: ???
Тя: Ама много интересни тия хора, контрабандистите. Едни такива, ерудирани, културни, фини...
Плам: ???
Тя:Така де, интересна личност. А само как свири на контрабас...
Плам:Ааааа, значи е контрабасист! Свири на контрабас, така ли?
Тя: Ами даааа, че аз какво ти говоря досега.Контрабандист - на контрабас...пффф, понякога си много разсеяна значи...


Тя: И ти казвам, последната вечер си изкарахме страхотно. Отиваме ние на онова заведение. Тя нали, девойката, с която бяхме, се запознала там с барманчето на заведението. а то, заведението, малко, на плажа, скромничко такова, ама правят страааашен секс на плажаааааа...
Плам:Моля?
Тя:Ъммм, коктейл, скъпа, за коктейла говорех.



Тя:Виж сега, не че нежноста не е важна обаче...
Плам: Обаче какво?
Тя: Обаче друго си е един здрав, потен, дори леко груб секс!
Плам: Погледни се! Изглеждаш на 12, а само чуй какви ги говориш. Ти си ходещ оксиморон.
Тя: Никакъв оксиморон не съм. Аз съм синоним. Синоним на разгонена.


Тя: Кой?
Плам:(изпод вежди) Е, как кой...
Тя: А, да. Ама кога?
Плам:(иронично) Е, как кога...
Тя: Вярно, вярно, бях забравила...Ама...как?
Плам:(с присвиване на очите) Е, и питаш!
Тя: И к`во?
Плам:Ами, какво какво.Аз всичко ти казах вече.
Тя: (дяволито намигвайки) Добре...ще си мълча...

обичам ги тия женски разговори с малките им грешки и странните им двусмислени реплики! А дъждецът навън се ръми ли ръми и ми припомня, че довечера ме очаква нова порция леко охладено розе и може би, само може би поредна доза фройдски грешки, излезли изпод гланцираните ни устни...

четвъртък, 22 януари 2009 г.

based on a true story

онзи ден.
с онзи човек.
на онова място.
по онова време.
онова нещо,
което се случи...

...почти.


тц,тц,тц, хайку прописах на дърти години!

вторник, 20 януари 2009 г.

the first cut is the deepest

Ей ме на и мен...уморена от всичко. Неразбираща нищо. Пуша глуповато, защото както четох наскоро, всяка изпушена цигара скъсявала работния ден с пет минути.
Та така и аз - скъсявам ли скъсявам. Не за друго, ама малко множко ми идва понякога цялото тва чудо..и сега, драга ми публико, се приготви за клишето на клишетата - стрес! В офиса! Жива да не бях, че го използвам тва ми ти определение, ама кво да праиш - верно си е. Отвсякъде те залива някаква мега бумащина и ти ринеш ли ринеш сред нея с единствената надеждица да оцелееш. Да не те разпокъсат на парчета заради поредната глупава грешка или провален ангажимент.
Та затуй сега седя и мълчаливо пуша. Изпушвам си стреса. Първо го вдишвам.Ама така - с ищах. И след това с още по-голяма сила го издишвам. Надалеч. Дим да го няма.
Странно...щях да пиша за това, че е странно да започнеш блог по никое време. Че това ми е първото творение тук, ала-бала, разни други там подобни стереотипни простотийки за запълване на времето. Вместо това, туй чудо все повече заприличва на някаква странна ода за пушенето, вредата и ползата от него, стреса и методи за неговото премахване. Ето, точно за тва ги обичам импровизациите - щото едно го мислиш, друго правиш и в крайна сметка винаги се получава нещо коренно различно и изненадващо дори самия теб.

Здравей, шизофренично-разпокъсан блог нумеро уно! Ха, и ето така, на шега и между попълването на редовете, все пак някак си успях да скалъпя връзка между първоначалната идея, заглавието и разнородните мисли....сий я он дъ некст стрес дей оф уърк. Отивам да попуша.