Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 26 май 2011 г.

don't stop




Паузите не са ми силната страна. Дори и в писането е така. Просто понякога забравямдагидобавя. И не е нарочно. Става инцидентно. Явно, за да (си) покажа, че в паузирането не ме бива.


Тръгна ли веднъж, инерцията ме повлича. И няма спиране. И не искам стоп. Ритъмът ме завърта,отскубва ме и ме оставя жива.
Спирането не е опция. Не е цел. Не е дестинация. То е промеждутък между галопите.
Спускам се по нанадолнището и само секунди след това шеметно политам нагоре. Защото мога. Защото обичам. Защото паузите не са ми силната страна. Дори и в писането е така. Просто понякога забравямдагидобавя.


Но дори и безпаузно тези, които трябва, ме разбират. А останалите – натиснете fast forward и ме чакайте на следващата обиколка.
Идвам.






сряда, 25 май 2011 г.

the drugs don’t work





Има една група хора, които за по-лесно и разбираемо наричам „хора наркотици”. Това са тези, които ни разбъркват подреденото и уютното. Като ураган преминават през нас и оставят след себе си разпилени реплики и разтечена спирала под очите. Непредвидими са. Нелогични. Неочаквани.
Идват в най-неподходящия момент и казват точно тези думи, които са достатъчни, за да ни извадят от равновесие. Не винаги е неприятно. Даже напротив. Именно от приятното идва проблемът. Защото искаш още. И още малко. Дозата не ти е достатъчна, а предозираш ли с тях, попадаш в омагьосан кръг на питанки, приливи и отливи. Те съумяват да извадят най-откаченото в теб. Отварят нови хоризонти. С тях си непобедим. С тях ти самият си по-добра, по-завършена форма на самия себе си. Карат те да се луташ в транс и да търсиш. Понеже ти вече си зарибен. И връщане назад отдавна няма.
А хората наркотици си отиват точно толкова бързо, колкото са се и появили. И почваш да търсиш. Нова субстанция, която да замени усещането. Друга форма на удоволствие и провокация, която да те върне обратно към приятното и замъглено състояние. В един момент обаче търсенето почва да омръзва. Затова и спираш. Точно, когато до краен предел си изчистил и последната вена в организма, те се завръщат отново. За да те погълнат за пореден път. И единствено от теб зависи дали ще се отскубнеш или отново ще станеш зависим.
А ти какво избра? Остана ли чист или отново затъна? Понеже има една особена група, която за по-лесно и разбираемо наричам „хора наркотици". Добре, че не се срещат често. Не за друго, но в противен случай всички отдавна щяхме да сме наркомани в собствената си чиста и непорочна кожа. А това би било повече от фатално. И именно затова май всички в един или друг момент предозираме. От скука. От любопитство. От желанието да надскочим себе си. От мисълта, че хората наркотици все някога ще се променят и ще станат зависими от нас. А това, последното, мили мои, си е чист пример за самозалъгване. Понеже да зарибиш дрогата е оксиморон. И то такъв, който дори и във фантастиките липсва като обрат.



Ubelievable? Believe it!




четвъртък, 12 май 2011 г.

rendezvous




Ако не те бях срещнала, щях ли да съм същата?
Щях ли да се усмихвам по този начин,
да имам това чувство за хумор,
да изтръпвам на тези песни?
Ако не те бях срещнала, щях ли да се позная?
Щях ли да се харесвам повече....или може би по-малко?
А въобще щях ли да изпитвам нещо?



Знаеш ли, не ми се мисли какво би се случило, ако не те бях срещнала.
Затова си пускам музиката, усмихвам се леко приведена наляво и чакам....да те срещна отново.