three course meal

През май съм в пишещо настроение. Или просто това е страничният ефект на грипа, тръшнал ме преди един ден.
Уат евър!
Важното е, че редовете като магия преминават през ума и пръстите ми. Не мога да ги спра. А и да си призная честно, не искам. Бях забравила колко приятно е да имаш муза. Истинска, неподправена, чиста муза. Муза, която те кара да пишеш, да измисляш, да си по-свежа версия на самия себе си.
А сега, обратно към музиката, която ми движи света и без която нямаше да съм това, което съм. Всъщност, чисто и просто, нямаше да съм.

1.

браво на децата! Песента е свежичка, ритмична и изненадва. Кадрите също са добри. Всичко сякаш е направено като на игра и точно това му е чарът на парченцето. Еваларка!

2.

Нищо кой знае колко ново. Bloc Party са доказвали неведнъж, че заслужават личните ми адмирации с музиката, която правят. Като ги чуя, все едно отново съм на 13 и инстинктивно започвам да подскачам пред огледалото, доволно държаща четката за коса като микрофон. Благодаря за déjà vu - то!

3.

Идеална за лежерни майски разходки. Някак си, без да се усещам, си вирвам по-високо брадичката, като си помисля, че до тази песньовка седи надпис " made in Bg". Хоп-троп!

Айде, стига толкова музикални откровения. В наличност имам по-горе точно едно типично "три корс миъл" - лека първо, засищащо второ и сладко трето. Енджой. До следваща слушалка!

Tweet