Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

петък, 14 август 2009 г.

under cover

Досега през определени (или напълно неопределени) периоди все качвам разни песни, които са ми направили впечатление. Сега, обаче, мисля малко да попроменя нещата и вместо нови, свежи мелодии, да ти предоставя пресни версии на песни, които на моменти дори леко са ти пописвали и тайно или пък не чак толкова тайно си искал да гръмнеш всеки звуконосител, когато чуеш дори първите им акорди. Сладурите по-долу доста умело са успяли да избягат от клишето на сладникавия оригинал и хоп!-получила се е доста добра смесица от позната мелодия и различен поглед върху нея.

1.

Ама много го харесвам тоя човек, бе, мамоооу! Гласът му дере, но по онзи, приятния начин, по най-тънките и едва забележими струни на съзнанието ми. Свалям шапка за фактът, че успява да превърне една от най-комерсиалните песни за 2008-а в наистина рок балада. А някой помни ли, че всъщност не той спечели American Idol преди две години? На това му се казва - всяко зло, за добро. Защото момчето определено има далеч повече успехи след шоуто именно, поради факта че не изневери на себе си и продължи тежичко да ми припява...и да ми дере по вътрешните струни.


2.

The All-American Rejects са ми любимци още от не толкова далечната 2006-а година. Като чух Dirty Little Secret нещо в мен безвъзвратно се преобърна. И така до ден днешен. А за репликата, че ще пеят Womanizer, защото просто го могат по-добре от Бритни, ще ги обожавам вечно. Пък и наистина...песента звучи сполучливо-мрачно и минорно...и може би, дори може би по-добре от оригинала.



3.

За тази песен искрено и много лично си признавам, че не съм АЗ откривателят й. Така че благодарностите ми точно в този момент отиват специално за Алексчо. Мерсаж! Определено радват момчетата, а още по-сладко и свежо е, че и самият клип е забавен поглед на оригинала. Браво..и благодарско отново.


4.

Този кавър......на тази песен..... просто не мога да опиша как съм се смяла първия път, като се натъкнах на тия младежи. Смях на парцали и кикотещи се сълзи по бузите ми. Само по този начин мога едва-едва да сложа щрихите на състоянието, в което изпаднах. Абсолютни смехурковци! И отново, за пореден път, една наистина лигава песен за секунди се превръща в жизнен колежански пънк-о-рок.




Някой да забеляза, че комерсиалните женски песни са преправяни от мъже? Символика? Случайност? Или пък търсен подход за още по-голям контраст? Което и да е верният отговор, резултатите определено радват както окото, така и разглезеното ми и на моменти доста критично ухо.
Год блес дъ ъднър ковър!

вторник, 11 август 2009 г.

past tense

to the ex with love:



След този пост официално си обещавам да сложа една голяма, червена точка на всичко, което така или иначе вече е в миналото. Това е моето малко, искрено и доста прямо, поне според мен, "чао-чао" точно към теб. Ти много добре си знаеш кой си. Не, не ме е страх от реакцията ти. Дори не се интересувам от нея. Това тук е по-скоро за мен. Мой личен край с всичко, което някога сме/съм имала общо с теб. Не те мразя за сълзите. Не ме е яд на очакванията. Не се сърдя за пропилените моменти. Не мисля за преди.
Всъщност, нищичко не изпитвам вече - нито добро, нито лошо. Ти си като сън, от който страшно отдавна се събудих. Отворих очи и видях, че светът може да бъде далеч по-приятен без теб. За което - искрен реверанс ти отправям. Не за друго, но след теб всичко някак неусетно почна да става по-красиво и приказно. Дори отново почвам да се влюбвам. В друг, разбира се. И ми е хубаво. И ми е весело. И ми е по детски свободно.
А на теб всичко най-най желая.

Keep diggin in the dirt, kid. B'bye.

събота, 8 август 2009 г.

good morning in the morning

Заспиваш ли с мен, както аз заспивам с теб?
Будиш ли се с мен, както аз се будя с теб?
Сънуваш ли ме, както аз сънувам теб?
Мислиш ли от време на време за мен, точно както аз мисля за теб?
А има ли нужда да те питам всичко това?
А ще ми отговориш ли, ако все пак се престраша да те попитам?



И докато мисля горните въпроси, на които в никакъв случай не очаквам отговор, взело че неусетно станало сутрин. Слънцето се процежда през прозореца ми и ми подсказва, че е време да тръгвам и да те оставя. Поне за малко. Не за друго, но за да имаш възможност и ти, точно като мен, да си зададеш абсолютно същите въпроси. Дали ще ти отговоря обаче, не смея да кажа. Не за друго, но чакам първо твоите отговори. И тогава ще реша.
Добро утро.

сряда, 5 август 2009 г.

catharsis




открих се в тази песен.
и сега просто не мога да спра да се слушам