Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 22 април 2010 г.

the mad hatter

Г-н Интелигентен циник винаги знае какво да каже. В точното време. На точното място. На точния човек.

Г-н Интелигентен циник умее да те смайва. Изчел, изгледал, изслушал е де що има качествени неща и от време на време, ей така неволно (или пък нарочно?) пуска по някой друг лаф. Да те провокира? Да види дали си наясно? Или по инерция?

Г-н Интелигентен циник те оставя с впечатлението, че не вярва любовта. За теб той не само никога не е имал доверие в нея, но и я намира за жалка, незаслужаваща внимание емоция.

Г-н Интелигентен циник ми се скара един ден, че съм дискриминирала мъжката част, пишейки само женската гледна точка.

- За мъже пишеш ли?
- Ами искам и за мъже, но те повече ми бягат и не ми разказват достатъчно. А някак си да напиша само Х спа с У и после не й звънна, не ми е достатъчно интересно.
-Пиши за Х, който сбъдва мечтата си да бъде с детската си любов, но му излиза солено. - все пак Г-н Интелигентен циник винаги знае какво да каже, за да те провокира. Той ти дава малко информация и те кара да се ровиш. Предизвиква те, да помислиш малко и да разбереш защо точно е станал циник... за интелигентността не мога нищико да кажа, тя май е вродено качество, а не придобито. Поне така е в случая на въпросния господин.


Цинизмът отсъства


Г-н Интелигентен циник някога бил само г-н Интелигентен. Имал си момиче и "той е бил влюбен в нея. Тя не го е знаела". Защо? Защото "били деца и просто се поразделили."
Г-н Интелигентен се засича с девойчето след време. "Той е толкова упорит, че за месец-два я печели....Обаждания, смс-и, кина, театри, вечери..." Както вече знаем, г-н Интелигентен (по настоящем) циник е изчел, изгледал, изслушал де що има качествени неща.

Но г-н Интелигентен (още не) циник не знаел едно простичко правило - ако не провокираш достатъчно едно момиче, то се отегчава. Независимо, че си интересен, галантен, мъжкар. Трябва да има игра, гоненица, интрига.
"Раздяла след 6-7 месеца. Не се вижсат 2-3. После пак абсурдни отношения. Де факто - заедно, де юре - не. "


Цинизмът започва


Г-н Интелигентен се обвинява, че е глупак, да й позволява приливно-отливните привички. Няколко пъти й казва, да не го търси, защото му е трудно, да я забрави. Има периоди, в които се виждат по-често и тогава се тормози, че не може да я забрави. А тя, като типична жена, му повтаря, че не иска да го загуби. Това започва да му пречи на следващите връзки.


Цинизмът вече е факт


Г-н Интелигентен циник не мисли, че любовта е отживелица. Просто не говори за нея пред всички. Не вече. "Те хората се намират и се губят в превода". За него взаимоотношенията са двупосочни.

- Като игра на пинг-понг? - питам аз, радвайки се сама на себе си за хубавото сравнение.
-Не бих го нарекъл пинг-понг точно.
-Ами какво? - повдигам вежди, неочавайки отговор по-оригинален от моето предположение.
- Просто не можеш да се ебаваш с чуждите чувства - отговаря простичко и замлъква. Само минути по-късно репликата му е достатъчна, за да затвърди още по-силно и ярко новопридобитото му име - Нещо неизбежно е. Като увисването на циците....и на други работи.


Извод за ненапреднали


Мили момичета, г-н Интелигентен циник не е един единствен. Около вас има поне един такъв. Друг въпрос е, че не разкрива, как някога е бил емоционално момче, което обича безпрекословно. Затова - с тях нежно. С търпение. Спокойно. И с усмивка. Иначе, както сам го казва, "не важи".


сряда, 21 април 2010 г.

God Put a Smile Upon Your Face

Преди няколко дена изпаднах в едни нетипични, мрачни мисли. Ама толкова мрачни, че чак собствените си контури ми беше трудно да видя. В такива моменти правя две неща:

а) Затварям се във вътрешните си коридори и чакам мракът лека полека да отмине


или


б) Решавам да си споделя кривото настроение с някого просто ей така, заради идеята, че имаш на кого да кажеш.


този път избрах второто.



Потърсих няколко души, на които наистина мога да разчитам по една или друга причина. Няколко часа по-късно резултатът беше половин бутилка Каберне по-малко, две изхабени пакетчета салфетки, половин изпушена кутия цигари, поредица от смс-и и няколко песни за скоростна усмивка:


1.








Милкова винаги знае как да ме накара да се засмея. Дори, когато драматично и абсолютно безпочвено си мисля, че всико е безнадежно. Пък и с чичко Фил няма как да ми е мъчно. Ритъмът от само себе си ме завърта, а за разкош текстът действа като музикална прегръдка.


2.








Получена по никое време, от никое място, от НЯКОЙ, тази песен значи много. Дори повече от много. Не за друго, но човекът, седящ зад нея, ми доказа за пореден път, че независимо от разстоянията, разликите в часовите зони или пък манталитета, хората са прекрасни и още по-важното - човечни. И обичат...и знаят как да утешават... и са наясно, че понякога едно простичко "ти си прекрасен човек и всичко минава" значи много. Особено, ако е гарнирано с малко Франк са разкош.


3.










Мисля си, че понеже съм драма-кралица и господин Алтър Его много добре знае това, е избрал точно горното, а именно "саунтрака на живота му", за да ме разсмее. Получи се още от първите няколо секунди, та чак до финалната шеста минута. Гледам, онемявам и не спирам да се смея. Точно от каквото имах нужда. Дори след третото (или може би стотното, спрях да ги броя) гледане с ръка на сърцето мога да заявя, че ще се омъжа за този, който ми пресъздаде хореографията на горепоставеното asian invasion бижу. Сериозно?


Сериозно!



А после ходете и ми разправяйте, че хората не разбирали и не умеели да разсмиват дори и в най-черните дни.

понеделник, 12 април 2010 г.

и в главата - капучино



Габриела обича да й е подредено. Харесва чистите чаршафи, уютните кафенета, белите пейки в парка, големите чаши капучино и многото млечна пяна в тях. "С канела, екстра канела, моля, без канела не е капучино, а лате!".

Габриела има куп неща. Има мобилен телефон, който не спира да звъни дори в три през нощта във вторник, когато би трябвало всички отдавна да са заспали кротко и блажено да сънуват нещо приказно...или поне розово, ей, така, за разкош. Освен звънът на телефон, притежава всички възможни профили - youtube, bebo, facebook (накъде без него), myspace, deviantart, blogger, behance, blogspot, twitter, last.fm... Тя е социален човек. Социалният човек на социалните мрежи. Всеки ден старателно отделя минимум по два часа, разпокъсани разбира се, да прегледа всичко, защото "иначе ще изпусна нещо".

Нали се сещаш, Габриела много обича да й е подредено все пак.

Габриела има навика да пуши. Много да пуши. Пуши сутрин, после малко по-късно, после и на обяд, следобедното кафе гарнира с цигара, привечер за по едно пали поне три цигари, "айде една за лека нощ" и на следващия ден - отначало.

Има си и дрехи. Купчини, дузини, камари. Заливат я, а иска още. Не защото е ненаситна. Просто малко вманиачена. Обича си ги и тайно им говори. Като на домашни любимци. "Но поне тези никога няма да ти се изпишкат в новите обувки!" Тя и обувките много си ги обича.

Габриела има и приятели. Много приятели. Толкова много, че понякога им забравя имената. "ъъъъъ, Жоро? Ама кой Жоро? Те са трима, дето ги познавам. Кой от тях?". Габриела обича приятелите си. Дори и тези, които вече са станали безименни за нея. Ей, така и тях си ги обича. "За всеки случай, никога не знаеш кога точно ще ти потрябват".

Габриела понякога не обича. Не обича да й е разхвърляно, да няма време, да й е скучно, да вали дъжд, да мирише на анасон, да чете правописни грешки, да чува пукане на кокалчета по ръцете, да простира. Много неща не обича. "Но дребните неща само, иначе обичам да обичам и си обичам".

Габриела напоследък много е заобичала. Толкова много, че вече дъх не може да си поеме. Обича си и дрехите, и капучиното, и телефона, и профилите, и приятелите, и най-вече онзи приятел, дето "май не знае, че го обичам, защото не съм му казала, пък искам, ама не мога и така си седя незнайна".

Габриела напоследък се чуди. Чуди се как да си го направи напълно подредено. Всеки ден пренарежда дрехите, измива голямата чаша, изпушва цигарите, променя профилите, припомня си приятелите, само и само, за да си пренареди около нея и да й е спретнато. Само дето "онзи, незнаещият, никак не ми помага. Той ми е неподредената част, хаосът един вид. Седи и ми разбърка подреденото. Пък аз така се старах, да ми е спретнато".

Габриела обича. И от това обичане все повече разхвърля мислено. Не обича да й е каша, а сама си я създава.

И се пита.

И се чуди.

И си прави капучино.

"С канела, екстра канела, моля".

И си изпушва цигарите.

А безименните приятели не спират да звънят в три през нощта във вторник.

И онзи, незнаещият, представа си няма, че и капучиното, и дрехите, и цигарите са за него.


Габриела обича да обича и си обича.

петък, 2 април 2010 г.

future shorts

днес по незнайни за мен причини, реших да препрочета позабравена книжка на лична моя фаворитка от има-няма десетина години. Натъкнах се на любим пасаж и хоп-троп, просто не устоях на изкушението да бъде споделен и тук. Защо? Защото е простичко казано...и толкова красиво.

Едно ми е задавено във гърлото.
И нещо ми подпира.
Едно ми е бастунено
и глътнато.
След малко ще те видя.

Ваня Щерева