Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

вторник, 28 април 2015 г.

dreams



Не харесвам да те сънувам. Твърде си перфектен. Понякога ми идва да махна с ръка брокатеното ти съвършенство от раменете ти и да те оставя истински. С дефекти. Без привидно гладка повърхност. Чист.
Не харесвам да те сънувам, защото е твърде реалистично. Като се събудя, са ми нужни поне десетина минути, докато осъзная и приема, че не си наоколо. Дотогава те търся с поглед и съм в странно, сънено очакване, че след малко ще отвориш вратата.
Не харесвам да те сънувам, защото в сънищата винаги казваш това, което искам да чуя. Сякаш ми четеш мислите. Осъзнавам, че на моменти придобивам огромни очаквания към теб и искрено се изненадвам, щом не реагираш като в сънищата.
Не харесвам да те сънувам, заради усещането след това. Свита на геврече в ъгъла на леглото, те мисля и ми липсваш. Затварям понякога очи с надеждата да удължа съня. Невинаги се получава и това на моменти искрено, почти болезнено ме нетъжава.
Понеже не харесвам да те сънувам, защото все някога се будя. Затова и спирам с писането. Не за друго, но да те посънувам още мъничко.

Лека нощ. 


вторник, 7 април 2015 г.

lift me up



Свали ме от пиедестала, на който си ме сложил. Не знаеш ли, че ме е страх от височини?! Не обичам вятъра да разрошва косите ми. Проблемът на разрошената по природа коса е, че твърде дълго време отнема, за да я сложиш в ред. Височината и вятърът убиват часовете ми труд. На кожата ми също не й понася. Зачервява се и щипе.
Предпочитам да поседна удобно до теб на земята, да полегна дори и да се вгледам в небето. Не е ли така далеч по-удобно? Не е ли така стократно по-истинско?
Моля те, свали ме от пиедестала, на който си ме сложил. Забравих си парашута в другата чанта и сега ме е страх да помръдна. Не обичам да съм статуя и да не смея да вдишам дори и глътка въздух, понеже мога да загубя равновесие.
Вместо това подай ми ръка и повърви с мен. Или не, нека сме статуйно-статични, но заедно. Не харесвам идеята за високо и ниско. По-приятно е заедно, напред.
Свали ме от пиедестала, на който си ме сложил. Не знаеш ли, че ме е страх от височини?! Ако пък не, качи се при мен. Тогава горе няма да ми е самотно. И може би, само може би няма да ме е толкова страх от височини.