Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

понеделник, 15 ноември 2010 г.

inner smile




Ние сме групата на усмихнатите. Виждаш ни всяка вечер някъде. Понякога сме заедно, изпълващи със смеха си цялото помещение. Друг път се разделяме на части. Да съберем различни случки, които после да споделим по между си.


Ние сме като позакъснели хипита, които неуморно пръскат оптимизъм. Не е важен денят, часът, нито пък поводът. Измисляме си щастие, което ти подаряваме всекидневно. С нас е весело, шарено и ненатоварващо. Знаем точните думи. Умеем и да помълчим на различни теми. Пием правилното питие. Пушим по много, но с финес. Никога не оставяме сълзи и други следи зад себе си.


Ние сме групата на усмихнатите. Представя си нямаш колко ни струва да сме такива. И повярвай ни, не ти и трябва. Почерпи се от усмивките ни. Другото го остави, да се скрие зад смеха ни. През това време ние ще помълчим на друга тема.


8 comments:

lazarica каза...

:)- ТИ СИ ЗНАЕШ !!!!!

Plam каза...

и ти си знаеш :)

Анонимен каза...

НИкакви следи, да... La Donna

Nadinka каза...

Много съм мислила по темата - накрая стигнах до извод, че:
Понякога всеки следващ ден идва, за да ми напомни, че неизказаната тъга се нуждае от все по-широки усмивки, зад които да се скрие.

Plam каза...

Nadinka, тази мисъл е разкошна! Тъжна, но разкошна. Благодаря ти.
знаеш ли, понякога си мисля, че ако спрем да крием, може би, само може би ще е по-лесно. човек се уморява да се усмиххва всекидневно, измисляйки си щастие. Само дето никой не обича нацупени хора. Пък и от личен опит знам, че веднъж измислим ли си щастие, ама така наистина си го дооформим и нарисуваме, лесно се материализира. Без дори да усетим.
Хм, днес нещо много се разприказвах ми се струва.

До нови усмихнати срещи,

Плам

Анонимен каза...

Аз съм от групата 100% вярвам-скромна съм,знам:))))хохо
Д

Nadinka каза...

Плам, донякъде си права. Но пък аз съм уморена от нарисувани усмивки и фалшиво щастливи хора. Понякога се улавям, че повече бих оценила искрено нацупената физиономия на някого, отколкото прекалената и неестествена усмивка. Иначе да, щастието е въпрос на нагласа, тези дни и аз писах за това. Но щастие има и в момента, когато осъзнаеш и най-вече - когато признаеш пред себе си наличието на тъгата. Тя е мощен стимулант понякога. Аз й се наслаждавам напълно. Предпочитам я пред шумното тържество на клоунските носове наоколо :D

Анонимен каза...

Прекрасен диалог! Благодаря момичета :)

Публикуване на коментар