Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

понеделник, 12 април 2010 г.

и в главата - капучино



Габриела обича да й е подредено. Харесва чистите чаршафи, уютните кафенета, белите пейки в парка, големите чаши капучино и многото млечна пяна в тях. "С канела, екстра канела, моля, без канела не е капучино, а лате!".

Габриела има куп неща. Има мобилен телефон, който не спира да звъни дори в три през нощта във вторник, когато би трябвало всички отдавна да са заспали кротко и блажено да сънуват нещо приказно...или поне розово, ей, така, за разкош. Освен звънът на телефон, притежава всички възможни профили - youtube, bebo, facebook (накъде без него), myspace, deviantart, blogger, behance, blogspot, twitter, last.fm... Тя е социален човек. Социалният човек на социалните мрежи. Всеки ден старателно отделя минимум по два часа, разпокъсани разбира се, да прегледа всичко, защото "иначе ще изпусна нещо".

Нали се сещаш, Габриела много обича да й е подредено все пак.

Габриела има навика да пуши. Много да пуши. Пуши сутрин, после малко по-късно, после и на обяд, следобедното кафе гарнира с цигара, привечер за по едно пали поне три цигари, "айде една за лека нощ" и на следващия ден - отначало.

Има си и дрехи. Купчини, дузини, камари. Заливат я, а иска още. Не защото е ненаситна. Просто малко вманиачена. Обича си ги и тайно им говори. Като на домашни любимци. "Но поне тези никога няма да ти се изпишкат в новите обувки!" Тя и обувките много си ги обича.

Габриела има и приятели. Много приятели. Толкова много, че понякога им забравя имената. "ъъъъъ, Жоро? Ама кой Жоро? Те са трима, дето ги познавам. Кой от тях?". Габриела обича приятелите си. Дори и тези, които вече са станали безименни за нея. Ей, така и тях си ги обича. "За всеки случай, никога не знаеш кога точно ще ти потрябват".

Габриела понякога не обича. Не обича да й е разхвърляно, да няма време, да й е скучно, да вали дъжд, да мирише на анасон, да чете правописни грешки, да чува пукане на кокалчета по ръцете, да простира. Много неща не обича. "Но дребните неща само, иначе обичам да обичам и си обичам".

Габриела напоследък много е заобичала. Толкова много, че вече дъх не може да си поеме. Обича си и дрехите, и капучиното, и телефона, и профилите, и приятелите, и най-вече онзи приятел, дето "май не знае, че го обичам, защото не съм му казала, пък искам, ама не мога и така си седя незнайна".

Габриела напоследък се чуди. Чуди се как да си го направи напълно подредено. Всеки ден пренарежда дрехите, измива голямата чаша, изпушва цигарите, променя профилите, припомня си приятелите, само и само, за да си пренареди около нея и да й е спретнато. Само дето "онзи, незнаещият, никак не ми помага. Той ми е неподредената част, хаосът един вид. Седи и ми разбърка подреденото. Пък аз така се старах, да ми е спретнато".

Габриела обича. И от това обичане все повече разхвърля мислено. Не обича да й е каша, а сама си я създава.

И се пита.

И се чуди.

И си прави капучино.

"С канела, екстра канела, моля".

И си изпушва цигарите.

А безименните приятели не спират да звънят в три през нощта във вторник.

И онзи, незнаещият, представа си няма, че и капучиното, и дрехите, и цигарите са за него.


Габриела обича да обича и си обича.

12 comments:

goldie каза...

Уникално !!! :)

Plam каза...

благодаря ти, сладка :)

Veneta каза...

невероятно е, наистина :)

Plam каза...

Veneta, много ти благодаря за милите думи :)

Анонимен каза...

Страхотна... уникална... но дали хаосът може да бъде подреден и ако някакси тя успее дали няма да загуби тази очарователна черта да се старае всички да е подредено..

Plam каза...

това, драги ми анонимен, е нещо, което предстои да бъде разбрано.
Габриела все повече е в хаоса и онзи, незнаещият, все още не знае. така че по всичко личи, как скоро няма да й е спретнато. пък и като се замислим по-дълбоко, какво е подреденото? истинска хармония или добре замаскирано разхвърляно?
хаосът, според мен, не може да бъде премахнат, той е състояние на духа и светоусещане ;)

Sneji каза...

Много приятен текст след второто прочитане, защото на първо четене си мислех за капучиното :)

Plam каза...

Снежно Снежи,

много ме разсмя. Наздраве с моето капучино! :)

Mila Paunova каза...

Mnogo mi haresa!!!! Pozdravyavam te,Plam!!!

Plam каза...

Мила ми Мила,
много ти благодаря :)

Христо каза...

Прекрасно! Как така едва сега открих този пост?!!

Plam каза...

По-добре късно, отколкото още по-късно, нали знаеш ;)
Благодаря за позитивния коментар

Публикуване на коментар