Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 28 май 2009 г.

summer mood

Няколко неща, които обичам в май:

  • няма вече дълги ръкави - мдам, леко повърхностничко, ама пак е кефско, че не е нужно да се забрадиш яко, за да не полудееш от студец. Друго си е голото раменце, малко краченце, завоалирано(и не толкова завоалирано) деколтенце и други очерадващи благинки.
  • седенето на камък - "Внимавай, че ще настинеш, все пак е месец с "р"!". Аххх, как ми лазят по нервната система подобни изказвания. И ахххх, с какво задоволство обичам да казвам "Да, ама сме май. И ще си седя, където си поискам". Пък и е някак по-удобно. Ънбъливабъл - бълийв ит.
  • пейка парти - няма какво повече да кажа. просто пейка парти. Всичко останало е фантазия, добри спомени(или липса на такива) и адекватната компания за това.
  • лед - навсякъде, във всевъзможни комбинации. Мента и лед. Фрапе с лед. Сокче с лед. Сладо...лед. Лед!
  • светлината - кеф ти сутрин, кеф ти вечер, все е светло. И някак инстинктимвно ти е и по-приповдигнато.
  • морето - почва все повече и повече да се приближава. Планове за това къде, кога, с кого. А понякога просто изкача изневиделица и ти е още по-сладинко, да си го изживееш.
  • оупън еър събитийца - колкото повече, толкова повече. Мечо Пух е гений!
  • Абитуриенти - Еми, няма как да го отрека, има някакво очарование в тях. Припомняш си ти какъв беше тогава, разглеждаш ги, радваш им се. А и винаги съм си мислила, че ако някой чужденец, незнаещ какво става всъщност, просто реши точно в този период на баловете да посети страната, ще остане с впечатлението, че сме егааааааати парти животните. После ще има да разправя легенди на близки по села и паланки:" ...И дюд, там всяка вечер яко избухване. Излизат с едни ми ти рокли, костюми, ала бала, бибиткат, викат, музиката яко на макс, балони... България на три морета, дюд!"
Сигурно има още неща, които пропуснах за май, ама няма как. Това роди главицата ми чисто асоциативно на импровизационен режим .Другото е празно поле за попълване. Или просто въпрос с няколко отговора.
А причината да го напиша? Няма такава. Просто сме май..и ми е майско.

събота, 23 май 2009 г.

diva is a female version of a hustler

Пишещото ми настроение продължава с пълни сили. Отдавна не ми се беше случвало толкова дълго време да прекарвам в нас и май грипната ваканция, дето си я спретнах, си казва думата.
-Три последователни поста?
Сериозно?
-Сериозно!

Днес мисля да отдам заслужено внимание на дамите, които като ги чуя, ми се приисква да имам шапка на главата. Не за друго, ама да им я сваля до земята, защото тези девойки са кадърни. И го знаят! А най-важното - не пропиляват таланта си, а с времето се разгръщат все повече и повече.

1.

Обичам я тази жена! Помня как още преди има-няма десетина години си припявах "There you go" и неистово се кефех всеки път, като изхвърляше мотора на младежа от клипа. Нечовешки глас, леко хриптящ и с характер. А и на живо кака Розово е все така добра. Да не кажа дори, че е по-добра от записите, заради откровеното си вече рок звучене. Pink was never rougher than this.

2.

Кака Джили няма как да я опиша. Неверятна. Нечовек! Неописуема. Независимо дали пее силни, напомпващи парчета или нежни и откровено секси песньовки, винаги поднася на разглезеното ми ухо чудна комбинация от ритъм, изумяващи вокали и убийствени текстове. Ееее-ехееее-валарка!

3.

Шапки долу, защото дамата е епоха в ар енд би музиката. Само една слушалка ти е достатъчна, за да схванеш за какво говоря. А ако на второ преслушване вече не си и верен фен, значи нещо в теб и чарковете ти е безвъзвратно и необратимо сбъркано. Казах ли "шапки долу!" ?

4.

Моят миналогодишен летен фаворит. Лежерно, лежерно...колко пък да е лежерно?! Всъщност парчето е нахъсващо до последнишя акорд. Да не говорим, че Санти е просто иноватор в тва, дето го твори (creep up and suddenly I found myself an innovator). Още не знам как точно да благодаря на човека, открехнал ме към нея. Соул сейвиър откъдето и да го погледнеш.

5.

Не може да правя блог за дивите дами в музиката, без да отредя място на Каката на всички каки! Мадона беше, е и по всички параграфи ще си остане личният ми вечен фаворит. Страхотна във всяко отношение на думата. Музиката й остава актуална през призмата на времето. Прави наелектризиращи концерти. Разплаква и разсмива с лекота. Който не я е виждал на живо, само може да мечтае. Или чисто и просто да отиде на следващ нейн концерт, защото, както напоследък я наричам, кака Донка е неотразима именно на сцената. Не е нито най-добрия вокал на земята, нито най-добрия танцов виртуоз, но някак като симбиоза е нечовек. Просто, както вече казах, моята лична кака на каките. И това определено заслужава личния ми реверанс.

Сега като я оглеждам по-горната ми чисто женска селекция, осъзнавам, че само живи изпълнения подбрах. Не че беше целенасочено, но в крайна сметка истинските дами в музиката не се притесняват да пеят без плейбеци, синбеци или откровени беци(бейове, също). И точно затова и гореспоменатите дами присъстват толкова често(да не кажа постоянно) в ежедневния ми саундтрак, дето си го спретвам с отварянето на очите още в ранни зори. Браво, каките ми!

петък, 22 май 2009 г.

three course meal

През май съм в пишещо настроение. Или просто това е страничният ефект на грипа, тръшнал ме преди един ден.
Уат евър!
Важното е, че редовете като магия преминават през ума и пръстите ми. Не мога да ги спра. А и да си призная честно, не искам. Бях забравила колко приятно е да имаш муза. Истинска, неподправена, чиста муза. Муза, която те кара да пишеш, да измисляш, да си по-свежа версия на самия себе си.
А сега, обратно към музиката, която ми движи света и без която нямаше да съм това, което съм. Всъщност, чисто и просто, нямаше да съм.

1.

браво на децата! Песента е свежичка, ритмична и изненадва. Кадрите също са добри. Всичко сякаш е направено като на игра и точно това му е чарът на парченцето. Еваларка!

2.

Нищо кой знае колко ново. Bloc Party са доказвали неведнъж, че заслужават личните ми адмирации с музиката, която правят. Като ги чуя, все едно отново съм на 13 и инстинктивно започвам да подскачам пред огледалото, доволно държаща четката за коса като микрофон. Благодаря за
déjà vu - то!

3.

Идеална за лежерни майски разходки. Някак си, без да се усещам, си вирвам по-високо брадичката, като си помисля, че до тази песньовка седи надпис " made in Bg". Хоп-троп!

Айде, стига толкова музикални откровения. В наличност имам по-горе точно едно типично "три корс миъл" - лека първо, засищащо второ и сладко трето. Енджой. До следваща слушалка!

четвъртък, 21 май 2009 г.

Oopsy Daisies



Когато всичко се обърка или най-накрай тръгне по правилния път, си спомням, че ако не друго поне имам музика. А напоследък, за още по-хубаво и готско, и слънце на килограми. Пуф!

вторник, 19 май 2009 г.

something got you



Жонглирахме с нея поредните чаши вино. Бяло вино, разбира се. Като кифлите, на които иначе гледаме с леко иронична усмивка. Не зная кой точно подред рунд жонглиране беше. Не ме и интересуваше кой знае колко. Беше забавно. Прескачахме с всяка следваща глъдка от тема в тема. Тогава тя реши някак да разчупи този шеметен бяг на мисли и откровения и започна:
"Странно нещо е животецът, знаеш ли. Уж си му хванал цаката, изградил си си теория, към която да се придържаш. Ама не. Нъцки. Изведнъж всичко се преобръща и дори не знаеш откъде ти е дошло. А най-забавното е, че всичко е различно, защото и ти самата си различна. Някак си без да си усетила, но и без да си се противопоставяла, си се променила.
Знам, знам, сега ще кажеш, че т`ва са поредните бръщолевяния на моята малка пиянска главица.”- каза тя, като забеляза саркастичната ми муцуна - „Ама не са, душко. Не са. Защото аз навремето бях романтик! Нали знаеш - цветя, музика, рози, пеперуди, звезди, луни и други космически обекти...Аз бях стриктна и принципна. Аз чаках. Аз изслушвах. Аз бях серийно моногамна. Аз бях консервативна. Консерва, бе, тотална консерва! А виж ме сега. Поглеждам се в огледалото и се шашкам от това, което виждам. Не, не че вече не се харесвам. Напротив. Така ми е значително по-добре. Флиртувам и флиртуват с мен. Играя игрички, в които засега побеждавам перманентно. Знаеш ли какво правих онзи ден? Секс! Секс без задръжки... Такъв един..животински. Знаеш ме, за Бога! Дай ми легло, чисти чаршафи и малко приглушена светлина и съм файн. Само че сега е различно. Със него е различно. Той ме провокира да съм скандална, спотнанна и мръсница накуп. А най-забавната част, знаеш ли коя е? – попита ме и бавно довърши чашата си. Поръчах нова, разбира се – Най-забавното, мила моя, е че ние с него всъщност почти не се познаваме. Ние сме непознати, разбираш ли. Точно това го прави толкова вълнуващо. Все едно правиш секс с онзи човек, който постоянно засичаш на спирката на тролея, но никога не заговаряш. Само дето е по-безопасно, защото всъщност се знаете. И е някак си леко. Не мога да го обясня точно. Просто е леко. Като песен”– изненадах се на последното сравнение, честно. Обикновено аз използвах музикални метафори, тя залиташе по далеч по-прагматичните такива – „Та така, душко, напоследък не разпознавам себе си в своите собствени постъпки. Все едно участвам в някакъв спестакъл и се гледам отсрани. Не винаги съм на първия ред, обаче. Понякога ми се струва, че съм някъде много надалеч и виждам само тънките си контури, които вместо мен мислят и действат....Боже, много сериозно започнах да дърдоря, нали? Ще взема да те отегча! Айде, сипи още една чаша и ми кажи какво прави вчера и защо за пореден път не си вдигна телефона...Точно три пъти”

И с това изречение, тя не само сложи край на лирическото си откровение, не само че преполови нова бутилка, сипвайки я старателно в двете ни чаши, но и ме остави в размисли. Възможно ли е наистина човек до такава степен да се промени, че да изгуби себе си? А не е ли всъщност точно това откриването на истинското ти аз, което просто си потискал и трудно разпознавал в морето от клишета и предварително лепнати етикети? Какво всъщност е морално? А консервативно? А кой го определя? А защо въобще са измислени определенията и рамките?......

......май виното ми дойде в повече. Или просто не ми е подействало достатъчно. Затова и продължавам да жонглирам заедно с нея чаши. Бяло вино, разбира се. Като кифлите, на които иначе гледаме с леко иронична усмивка. На които всъщност понякога толкова много приличаме.

четвъртък, 14 май 2009 г.

icebox

Ако не ми пукаше, дали щеше да е по-добре? Ако всичко минаваше през мен, без да остави отпечатък, щеше ли да е по-истинско и леко? А как да стана безплътна, за да го оставя да премине незабелязано?

из мемоарите на една бъдеща ледена кралица