Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 27 януари 2011 г.

humanised


Лаптопът ми пострада от топлинен удар, а аз - от сърдечен. Май с него си приличаме повече, отколкото предполагах. Нещо като онази мисъл за еднаквостта между домашните любимци и техните стопани. Без излишната козина и надрасканата дамаска на мебелите.
И как иначе. Ние спим, ядем, плачем, пишем, мислим, пушим, мечтаем заедно. Колкото и странно да звучи, връзката ми с лаптопа ще се окаже най-дълготрайната ми за последните две години. Той е винаги насреща. Знае всичките ми тайни до последната сричка. Въпреки това нито за секунда не се изкушава да ги разпространи, без преди това да ме е попитал. Лаптопът ми заспива малко преди мен и се буди по същото време, когато и аз. Докато пия кафето си, винаги ме поздравява с песни, които обичам. Не ревнува. Когато го потърся, е винаги насреща. Зареден, очакващ, изслушващ.
Лаптопът ми пострада от топлинен удар, а аз - от сърдечен. Сърцето ми се сви. Донякъде заради него. Но донякъде и заради мисълта, че не съм единствената, неусетно заменила близостта с техника, усмивката с двуеточие и скоба, любовта със сърца от пиксели и разговорите с еднакво написани и подравнени редове.


понеделник, 24 януари 2011 г.

dream a little dream


Докато те няма, те сънувам.
Контурите ти се разхождат в мислите ми.
С въображаеми пастели те оцветявам.
Рисувам те по свой вкус в ярки цветове.
Моделирам те и излизам извън очертанията ти.
Правя те истински.

Докато те няма, те сънувам.
Появи се, моля те, за да видиш портрета си.

четвъртък, 20 януари 2011 г.

celebration


Здрасти, искаш ли да се запознаем? Аз съм един от най-захарните блогове. Днес имам рожден ден и ставам на 2-годинки. Малко съм хаотичен, затова и името ми е такова. Има си и обяснение за всичко това. Мама ме създаде, без да има идея какво ще излезе от мен. Един ден взе, че й доскуча и почна да пише. След няколко седмици прописа отново. Това бяха първите ми виртуални проплаквания.

Отначало само мама ме слушаше и четеше. Лека полека почнах да раста. Оттам пораснаха и ушите, които ме чуваха. Вече не плачех. Научих се да говоря. Отначало малко, по пет-шест реда. Бели разпокъсани стихове. Но веднъж научих ли нужните, точните думи, нямах спирка. Мисълта ми се рееше във всички посоки и във все повече редове. Измислих си герои. За да не ми е скучно. Някои останаха безименни, скрити зад „нея” и „него”. Други кръстих по свое осмотрение и предпочитание.

Като навърших първата си годинка, мама ми подари страница във фейсбук и туитър. Реши, че съм достатъчно зрял, за да се впусна в още виртуални дебри. Продлъжих да се лутам между музика и мисли. Говорех повече, мълчах все по-малко. Смених си визията. Паднаха млечните ми контури. Дори започнаха да ме публикуват и цитират. Приятно е. Не смятам, че съм докрай завършен. Но съм дяволски близо!

Аз съм един от най-захарните блогове. Днес имам рожден ден и празнувам. Празнувам и не мисля да се спирам. Научих се да говоря, да пея, да отговарям на коментари, съобщения, зададени или премълчани въпроси. И искрено се забавлявам. Като две-годишно дете, играещо си в пясъчника с по-големите. А подаръкът за рождения ми ден тропа на вратата. Какъв е точно, засега не казвам. Като порасна още малко, тогава ще ти разкажа. Сега имам далеч по-важни задачи. Като, например, това да празнувам.

Честит ми рожден ден!


сряда, 12 януари 2011 г.

i want more


Ако искате да ме убиете или поне да ме видите онемяла, ме попитайте какво искам. Това е въпросът, на който наистина не мога да отговоря. Не че не желая да дам отговор. Чисто и просто той е променлива величина с много крайни дестинации.
Искам толкова много неща! Искам вечно да е май и юни и да ходя само с рокли и поли, които феерично да се веят. Искам да има начин от небето да вали дъжд с дъх на канела и ванилия и като ме намокри, да се чувствам като току що изпечен виенски щрудел. Искам около мен да няма намръщени хора, а всички да са с усмивки като на Чеширския котарак. Знам, последното може да е леко смущаващо, плашещо чак, но е за предпочитане пред бръчки по челото и мрънкащи тоналности. Искам да имам специален нож, с чиято помощ да мога да режа мъглата. Да мога да я моделирам в различни форми и да я подарявам в кутийка на всеки. Искам да измисля диета само от желирани бонбони, която действа и да натрия носа на доктор Емилова, мъчеща горките хорица с три-четири резена ябълка на ден (това е нечовешко!). Искам да сънувам само и единствено музика. Случвало ми се е вече и няма наистина нищо по-приятно от това насън да летиш сред ноти и петолиния. Искам цигарите да се окажат полезни за здравето. Така ще си пуша на воля, без да ми се карат, че си вредя. Искам да се разбера. Понякога имам чувството, че говоря сама на себе си на несъществуващ език. Друг път пък си мълча. Сама на себе си. Просто защото не ми се говори. Искам да мога да ти прочета мислите. На тебе, на него, на тях. Казвам „прочета”, вместо „чуя”, защото ако Ви чувах мислите, щеше да стане такъв хаос, че да получа главобол. Искам да поспра с търсенето. Същевременно обаче ми се иска то никога да не спира. Застояването на едно място ме плаши, а страхът не ми е любимата емоция. Искам да зная какво ще стане след година, след месец, дори след малко. Изненадите са прекрасно нещо, но само ако са приятни. Затова и бих рискувала тяхното унищожение в името на това да съм подготвена за негативните ситуации. Всъщност, искам да имам коректор за негативизъм и да мога да го изтрия почти всичкия. Да остане само хубавото и една-две капки тъга. Оставям ги, защото ако всичко е розово, няма да му се радваме чак толкова много. Искам....искам да мога да искам, но и да искам по-малко....
Всъщност ето, сама себе си затрудних с гореспоменатия въпрос. Затова, моля ви, не ме питайте какво искам. Понеже като почна,няма спиране. В такъв момент, съм благодарна на пола си. Ако бях мъж, щях да съм нетърпима. И искаща да съм жена.



вторник, 11 януари 2011 г.

happy


Казват, че съм почнала да се повтарям. Че съм се вкопчила в един и същ лайтмотив и го перефразирам по много пъти. Че съм се изчерпала и затова рецитирам стари изводи с нови думи. Възможно е. Явно така се получава, когато ти е усмихнато. И хубаво. А за разлика от преди примерно месец, че дори и половин месец, мен ми е именно такова. Хубаво. Уютно. С мене си
Казват, че съм зациклила писмено в една фаза. Че не се откопчвам от нея дори и на един нанометър. Възможно е. Явно така се случва, когато ти е комфортно. И приятно. Свежо ти е от всичко, което ти се случва. И точно така леко и неусетно стигам до един от любимите си изводи: само като сме тъжни, сме продуктивни. Стане ли ни щастливо, музата ни бяга яко дим. Може би наистина нещастието е някакъв катализатор на идеи, с които при нормални, щастливи условия не бихме се сблъскали.
Подарявам ви я! Подарявам ви музата си и всички идеи, ненаписани по време на тъга и звучащи нелепо, когато съм щастлива. Мисля януари да се отдам на позитивизъм. Негативното ще го оставим за друг месец. А защо не и за друга година?!


Щастлива съм.


Нелепо ми е да съм креативно тъжна.


Поне засега.


сряда, 5 януари 2011 г.

drink to get drunk


Когато си пийнем, сме гениални.
Когато си пийнем, сме нИрИални.
Когато си пийнем, ние сме непобедими.
Когато си пийнем, сме почти немислими.
Когато си пийнем, сме ходещи ноти.
Когато си пийнем, мозъкът ни на максимум работи.
Когато си пийнем, светът се разгражда.
Когато си пийнем, ето какво главата ни ражда:



„Педя човек лакът брада го свързвам с човек с голям член” (каката и поредната й хрумка)

„И глистът има душа”(без коментар)

„Какъв е проблемът, с който се ебаваме, да се ебавам и аз?” (Плам в най-чиста хуманна форма)

„Ако бях мъж, щях досега всичките да съм ви минала” (Йосифова изразява любовта си безпрекословно)

„Дай ми да духам, плюс това ще е голям” (Каза Ла Дона и взе пореден балон, преди да се появим с „уголемените” им версии на рожден ден)

„Той моят е някакъв такъв, крив и половината ми се изпразни на седалката” (малката балеринка описва водния си пистолет преди мократа война от края на лятото, която си спретнахме в Борисовата)

„Как ще го гълташ? Нали духаш?”(не помня кой разви тази теория за сапунените мехури, страха ми от това да не глътна веро и как точно да избегна този инцидент)

„- Аз искам да знам! Кой е Алехандро и кой Роберто?
- Е как кой, Фернандо! „ (кръгът Мисъл анализира Гага-дината и нейният „Алехандро”)

„Много уважавам заведения, в който тоалетната им хартия е Milde” (Каменова се изявява като клозетен критик, след посещение на двете нули)

„Аз съм нудист без ташак” (безценно, алтър его-во )

„Трябва да говоря по-бавно, защото не мога да се изказвам” (как да предотвратим ситуации от типа на „завързан език”. Безценен урок от Ла Дона)

„Вечерта животът е винаги по-хубав от сутринта” (колективно умозаключение след поредна среща в One More Bar)

„В първия момент не успях да го позная, аз съм свикнала да го виждам полугол”(коментар, след като мишолина е видяла морски гларус в есенна градска обстановка)

„Наистина нещата са много сложни, като сме големи. Искам да сме в гимназията!” (безименно прозрение в алкохолна вечер, гарнирана с никотинов дим)

„Пуснах си косми, защото не искам да изневерявам” (г-е-н-и-а-л-н-о-!)

„Самата мисъл за изневяра е наполовината извървян път към нея” (отново: г-е-н-и-а-л-н-о-!)

„Спокойно, беше ми в устата, не го гълтах” (аз, успокоявайки Цвета, която инцидентно ме бутна в момент, когато чашата е до устните ми)

„Ти само се чукаш, а не пиеш!” (каза гневно Ла Дона след поредна наздравица и отпи от чашата си)

„Хората гледат със захлас, а аз гледам с гръб” (реплика при поредната шантава доза Future Shorts)

„Утрото е по-мъдро от сутринта” (прозрения на Плам, част поредна. Локация: Созопол)

„Като говоря, не приказвам!”(решително заявление от страна на Цвета)

„Имам кретенорадар” (прозрения на Плам, част поредна. Локация: Park Life Festival, терминал 2)

„Достатъчно е, че сме болни души, за да лекуваме чужди болни такива” (прозрение поредно от каката на всички каки)


понеделник, 3 януари 2011 г.

stay the same




на тези, които са ме докосвали
на тези, които не са успяли
на тези, които са ме провокирали
на тези, които ги е било страх
на тези, които са ме усмихнали
на тези, които са ме разплакали
на тези, които са ме мислили
на тези, които са ме анализирали
на тези, които са ме разтърсили
на тези, които са ме оттегчили
на тези, които са ме изплашили
на тези, които съм изплашила
на тези, които продължават да правят всичко това
и на тези, които ще започнат...

I SALUTE YOU