Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

петък, 11 март 2016 г.

just like music


Имаш вкус на джаз
Привидно нежен, а после леко агресивен
Барабаниш по кордите и по акордите ми 
и създаваш най-фината мелодия. 
Импровизираш умело с четвъртините 
и дефилираш по тайните ми петолиния.
Въздишаш тромпетно и щракваш с пръсти, 
за да ме върнеш в куплета.
Подаряваш ми еклектика в джазова форма. 
А след теб само тишина 
и отекване на финален клавиш.
 
 

сряда, 10 февруари 2016 г.

addiction




Да откажа теб е по-трудно от да откажа цигарите. Те засищат 
секундната ми жажда за никотин, а ти - постоянния ми глад за 
непредсказуемо. 
Да се насиля да елиминирам теб е по-тежко от това да 
премахна сънливостта си рано сутрин. Нейното изчезване е на един душ 
разстояние, а дъхът ти полепва по мен като мембрана далеч след поредната
 доза вода по кожата ми. 
Да изтрия теб е по-трудно от това да премахна 
татуировка от кожата ми. С времето мастилото избледнява и остава едва 
забележимо, а твоето докосване е все така осезаемо и с просто око. 
Да изключа теб от мислите си е по-непосилно от това да разруша тишината. С 
всеки изминал ден тя е все по-неусетна, а гласът ти отеква и след 
седмици в мен.
 
Ти си обсесия, навик, причина и следствие. 
Ти си наркотик, обвивка, алфа и омега. 
Ти си дим и дихание, въздух и задушаване.
 Ти си никотин, и глас, и покой. 
Да те откажа - не мога. 
Но мога да те дозирам. 
В малка опаковка, без срок на годност и с неонов надпис 
" Лекарствен продукт без лекарско предписание. Преди употреба, 
прочетете листовката".
 
 

понеделник, 11 януари 2016 г.

let go





Наскоро прочетох някъде сентенцията, че няма коса, която да не цъфти. Колкото и да ми се иска да не го призная, е така. Факт. Биология. Наречете го, както си искате, но е така. 
Само че се замислих, след като подстригваме грижливо ненужното. След като умело премахваме крайчетата, които се заплитат и ни карат да изпитваме болка. След като безпроблемно откъсваме тази дефектирала част от себе си, защо много често не правим същото и с другите ненужни, изтощени неща в живота ни? Колко пъти се залъгваме с привидно приглаждане на отношения, които отдавна са изгубили своята жизненост? Малко лак тук, една-две фибички -там и готово! Съвършена гладкост! Привидна гладкост. А под нея - хрупкаво като слама и без помен от онзи блясък, който ни е карал да се усмихваме жизнено срещу огледалото. 
Замислете се, всеки от нас е доизносвал вече остарели, изтъркани чувства. Всеки от нас го е било страх да се раздели с отдавна безжизнени взаимоотношения. От навик може би. Или от суета. Да, точно така суета. Да не бъдем сами. Да не изглеждаме нелепо след първото изкъпване. Да не би силуетът ни да се промени. Затова и се вкопчвате като възелчетата в заплетените си кичури за човека срещу себе си, без да се замисляте, че така взаимно се задушавате. До пълно изчезване на всякаква еластичност. 
Затова следващия път, когато ви се заплете косата, замислете се дали и нещо друго около вас няма нужда от подстрижка. Кой знае, може промяната да ви хареса. А и може да не съществува коса, която не цъфти, но пък със сигурност късата прическа пести от сълзи, причинени от шампоана. И от замъгляване на погледа в резултат на поредния необуздан кичур.