Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

петък, 30 август 2013 г.

home





Наскоро прочетох, че София бил един от западащите градове за живене. Също така наскоро ми попадна чудния текст на непознат младеж за това, че София трябва да се изпие на един дъх, да се запознаеш с нея, да откриеш различните й черти, докато не усетиш, че някак най-естествено, логично и плавно си се влюбил в нея.
Повлияна от горните два контрапункта, реших да добавя още щрихи към софийското влюбване. Пък каквото сабя (или клавиатура) покаже:
да си седял на платното на "Раковски" в неделя пет сутринта; да откриеш твоето място, в което дори и влизайки сам, винаги срещаш познато лице; да си пил чай с ром в Арт-а; да си пил чисто и просто ром в Ескобар; да си купуваш подправки от арабите на "Женския пазар"; да си се въртял повече от един път на кръговото на паметника Левски, защото е п-о-з-в-о-л-е-н-о; да те е поливала поне веднъж посред нощ пръскачката на ботаническата градина; да помниш ТабаКо и колко яко беше Мохитото там; да си мятал стотинки в шадравана на Славейков, преди да го закрият; да мислиш, че "Раковски" е софийският Бродуей, заради множеството театри; да не помниш как си се озовал в онова такси от Младост към вкъщи; да помниш "дъжда" от тополени пухчета по "Левски"; да си горил със запалка въпросните пухчета след 12 през нощта; мента пейка парти; да си карал водно колело на Панчарево и на езерото Ариана; да помниш "Витошка" и "Графа", преди откриването на първия мол и колко яко беше да си откриеш някое "съкровище" в магазинчетата по тях; да си ходил на ретро в "Ескейп"; да си висял с часове на пейка в градинката зад двореца; да си усещал онази прекрасна миризма на липа, след пролетен дъжд; да си купувал книга от продавачите пред Библиотека; да си ял джанки от съседния двор; да си се влюбвал в някого в София; да си поискал поне веднъж да се махнеш оттук, но въпреки това винаги да се връщаш, защото това е твоето вкъщи

Пък нека ми говорят, че не била прекрасна!