Ей ме на и мен...уморена от всичко. Неразбираща нищо. Пуша глуповато, защото както четох наскоро, всяка изпушена цигара скъсявала работния ден с пет минути.
Та така и аз - скъсявам ли скъсявам. Не за друго, ама малко множко ми идва понякога цялото тва чудо..и сега, драга ми публико, се приготви за клишето на клишетата - стрес! В офиса! Жива да не бях, че го използвам тва ми ти определение, ама кво да праиш - верно си е. Отвсякъде те залива някаква мега бумащина и ти ринеш ли ринеш сред нея с единствената надеждица да оцелееш. Да не те разпокъсат на парчета заради поредната глупава грешка или провален ангажимент.
Та затуй сега седя и мълчаливо пуша. Изпушвам си стреса. Първо го вдишвам.Ама така - с ищах. И след това с още по-голяма сила го издишвам. Надалеч. Дим да го няма.
Странно...щях да пиша за това, че е странно да започнеш блог по никое време. Че това ми е първото творение тук, ала-бала, разни други там подобни стереотипни простотийки за запълване на времето. Вместо това, туй чудо все повече заприличва на някаква странна ода за пушенето, вредата и ползата от него, стреса и методи за неговото премахване. Ето, точно за тва ги обичам импровизациите - щото едно го мислиш, друго правиш и в крайна сметка винаги се получава нещо коренно различно и изненадващо дори самия теб.
Здравей, шизофренично-разпокъсан блог нумеро уно! Ха, и ето така, на шега и между попълването на редовете, все пак някак си успях да скалъпя връзка между първоначалната идея, заглавието и разнородните мисли....сий я он дъ некст стрес дей оф уърк. Отивам да попуша.
вторник, 20 януари 2009 г.
the first cut is the deepest
0 comments:
Публикуване на коментар