Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

сряда, 25 август 2010 г.

brainwash





Измивам всяка част от теб.
Оставям те да съхнеш на слънце.
На простора се веят последните ти целувки
и изостанали капки падат от погледа ти.
Измивам се от всичко в теб,
а ти дори не знаеш, че те пратих на химическо.
Дадох да те изгладят и колосат
и някоя друга да те пази от изцапване.

петък, 20 август 2010 г.

daydream


Значи, той е висок, но не прекалено, слаб и чаровен. Значи, не го свърта на едно място и има подне един татус. Умее да ме разсмива и носи на конче. Не е най-добрият танцьор на света, но хваща точния ритъм и пее вярно. значи, той ми се обажда само, когато има нещо да ми каже, а не ми досажда непрестанно. Гласът му е мек и казва Ч, Ш и Щ по онзи, момчешко-сладкия начин. Значи, той ме обича, пък аз ще се омъжа за него и ще му народя един футболен отбор челяд. Значи, ние няма да се кротнем, ами и вече попораснали пак ще ни е лудо. Значи, той е страхотен и най-важното - съществува. Просто трябва да се запозная с него.

Ако някой го открие преди мен, ръцете долу! Мой си е! Аз си го измислих, нарисувах и аз ще си се запознавам с него.

Някой ден.

четвъртък, 19 август 2010 г.

приливи и отливи



Докато отшумява звукът от снощи, а днес все още не се е развихрило до краен предел, започвам като в просъница да пиша. Леко, разбъркано, на автопилот. Пък краят при мен така или иваче идва неочаквано и в най-точния момент.
Като се замисля, май никога не съм имала проблем с финалите. Началата обаче са друга работа. От тях най-много се притеснявам и за тях най-много треперя. Не за друго, но те са непознати. Финалите, независимо дали тук става въпрос за писане или за взаимоотношения, са наше решение. Стартовата позиция обаче и онези леки, дори плахи на моменти първи крачки, именно те ме оставят леко притеснена.
Мислейки си за това, не мога да избегна на чисто асоциативно ниво идеята, че май живеем в ерата на стартовите шубета. Страх ни е да загърбим рутината за сметка на личното щастие. Страх ни е да излезнем от връзка заради стереотипа, че самотата е лошо нещо. Страх ни е дори да влезнем във връзка, макар тайно да го желаем, защото някой ни е казал, че това значи край на свободата.
А нима наистина е така? Нима наистина стартът е чак толкова ужасяващ? Защо често се случва да седим пред белия лист, да изписваме две - три думи и виждайки, че се получава нещо красиво, пак да ги задраскваме? Наистина ли е по-лесно да приключваш, отколкото да започваш? И кога приливно-отливното шубе отшумява за сметка на чистото писане... и на идаята да прегърнеш началото, а не да се отдръпнеш дори при най-малката идея за неговото появяване?

Отказвам да обявя Game Over.

Вместо това ще натисна Start.
Re-Start

петък, 13 август 2010 г.

in vain




Тя ненавижда начина, по който я гледаш. Ти не знаеш това. Застанал с очи, вперени в нея, я караш да се чувства неудобно. Плъзваш поглед по нея. Цялата. Изпиваш я с очи. Играеш си с мислите й. Провокираш я и се отдръпваш. Тя ненавижда това.



Тя ненавижда смеха ти, който отеква така близо до нея. Ти не знаеш това. С притворени клепачи почти може да усети дъха ти. Топъл, влажен, точно такъв, какъвто тя иска. Провокира я и се отдръпва. Тя ненавижда това.



Тя ненавижда малките шегички, които й отправяш. Ти не знаеш това. С лека усмивка казваш поредното нещо, което иска да чуе. Караш я да се усмихва, дори когато най-малко очаква. Казваш й думи, които мислиш, но после прехапваш устни, осъзнал колко много си се открил. Провокираш я и се отдръпваш. Тя ненавижда това.



Тя ненавижда всичко в тебе. Ти не знаеш това. Погледа, смеха, шегичките ти.Удивлява се на лекотата, с която умееш да играеш роли иобъркваш самия себе си. И въпреки това те иска. А ти я провокираш и се отдръпваш. Тя ненавижда това.



Тя ненавижда теб самия. Ти не знаеш това. Застанала близо до теб, мислено те изоставя и скоро ще затвори вратата безвъзвратно. Тогава и погледът ти няма да й пречи. Смехът ти ще стане дразнещ, а шегичките ти – глупави и плиткоумни. Ще се опитваш да я провокираш и да се отдръпваш. И ще ненавиждаш това.