Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

сряда, 24 февруари 2010 г.

waterfalls




Вода. Вървя с малки крачки по улицата. Пада плавно по лицето ми.

надолу....
още по-надолу....
до земята....

Вода. Със затворени очи отпивам поредни капки, полепнали по устните ми. Чисто. Меко. Нежно.

надолу....
още по-надолу....
до земята....

Вода. Капки дъжд мокрят отворените ми длани. Стичат се по гърба ми. Просмукват се в кичури коса. Обливат ме. Бавно. Едва доловимо. Неусетно.

надолу....
още по-надолу....
до земята....
Вода. Дано само не ме разтопи. Не за друго, но е тъй приятно и леко, да усещам как ме обгръща с всяка паднала капка.

надолу....
още по-надолу....
до земята....

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

three wise men


Докато изпиваме кафето си и изпушваме цигарите, се раждат мисли тъй забавни и ценни, а същевременно тъй бързо забравени между думите, вдишванията и погледите. А те, мислите, наистина имат своята стойност и редовно, докато биват създавани, си мислим „това ще го запомня!”. Само че го забравяме почти толкова мигновенно, колкото и го създаваме. За моя радост, напоследък толкова често се раждат, че поне част биват спасени от брутално изтриване в малките ни мисловни полета....или с други думи, инджой:

Той: Какви ги вършиш?
Плам: Слушам една песен, дето ме кара да се чувствам като малко дете. Все едно пак съм на 6 и подскачам лудо на леглото в жалки, безуспешни опити да докосна с разперени нагоре ръце тавана. Така и не се случи това, последното.
Той: Брей, какво толкова е имало на този таван ,бе?


Плам: Нали в България ще кандидатстваш?
Тя: ми да, ама...
Плам: Е защо на английски ти е тогава автобиографията?
Тя: Ами защото повечето така искат.
Плам: Хмм туй е странно - при мен всички все на български искат...
Тя: Повечето обяви са на английски в нашата сфера. Пък и те си придават важност.
Плам: Ахааааа ясно
Тя: Освен това искат да видят дали тоя, който кандидатства не е от "what watch? 5 watch”... ай ду ънърстенд инглезе лангуидж.


Той: Знаеш ли, лично за мен има два вида хора от срещуположния пол, за които ти си...бутилка.
Плам: Как така? Не разбирам...
Той: Значи, хората са или устни, или отварачки.
Плам: Продължавам да не те разбирам....
Той: Много е просто. Устните те отпиват. Капка по капка. Докато стигнат до дъното. Имат нужда от теб. Жадни са точно за теб и никого другиго. Изпиват те с обич и те пазят, да не се изплъзнеш, защото именно ти си им най-нужният човек. Другите са отварачките. Те те открехват за всичко възможно и невъзможно. Показват ти нови хоризонти, нов въздух един вид. С тях е неочаквано, интересно и шеметно. Но те са само отварачки. Те те провокират, отварят, но – дотам. Понеже те не са жадни точно за теб, просто искат да те провокират. Нищо повече или по-малко.


Тя: Ееех, сега живвнах най-после!
Плам: Мило, това не е живване, това е просто третото уиски.


Той: От много време съм просто убеден, че има един начин, безотказен, да накараш дори и най-голямата тълпа да млъкне и да те чуе.
Плам: Така ли? И как точно?
Той: Много просто. Просто изкрещяваш „Секс!!!” и те спират. Едните, защото са скандализирани, а другите – защото са любопитни, че са изпуснали нещо много пикантно и интересно. Важното е, обаче, че всички винаги млъкват. И слушат не някой друг, а теб.

Тя: Ох, познай кой звънна! Той!
Плам: Той?
Тя: Да, той!
Плам: Кой от двамата?
Тя: И двамата, мила, и двамата.


Той: Понякога си така самонадеяна!
Плам: Ти пък си странен.
Той: Е и?
Плам: Е и нищо,.просто си странен.
Той: Важното е обаче да сме естествено странни, когато се налага, или изкуствено нормални.
Плам: Това да не е някаква имплицитно вплетена критика, отправена към крехката ми персона? Или съм още сънена и не ти схващам телефонните реплики правилно?
Той: (пауза)....Още си сънена.


Тя : Имам да ти казвам нещо.
Плам : Слушам те.
Тя: Много сериозно и важно, но първо искам да ми обещаеш едно!
Плам: Кажи.
Тя: Да не го пишеш в блога си! Значи....









...Cигурно следва продължение, но какво точно, наистина не знам още.Причината – твърде много реплики, твърде малко памет....Оф....оф....Офлайн!

вторник, 9 февруари 2010 г.

a walk to remember

Докато навън вали и превалява, някак си неусетно съм пренесла лятото от чисто въображаемото ми пространство в реалното ежедневие. Пръскам слънце с поглед и стопявам лавини с усмивка. А причини - много. Или пък николко. Понякога нещата просто се случват, съм чувала да казват.... И за още по-голям разкош (ако въобще той е възможен), съм обрадена изцяло от ноти, подарени ми волно или неволно от други. Нещо като мелодична дреха, която не ме оставя да настина. Пази ме и ме топли.

1.

Когато отвориш очи, пусни си точно тази песен. Ако като мен обичаш да обичаш и дишаш музика, мисля, че горното парче би било едно наистина добро начало за деня. Сега си приготви кафе и благодари на Милкова,че ме открехна за тази чудна нежна мелодия за "добро утро".

2.

Догато пътуваш. Докато мислиш. Докато скучаеш. Докато ти е (почти) до болка напрегнато. По всяко време на деня. При всякакв ситуации. На всякакви места. Пусни си тази, горната, и се усмихни. Защото лятото, макар и все още далеч, не е просто сезон. То е състояние на духа. И съм суууупер благодарна на Силвето, че показа как точно изглежда топлото,написано в петолиния и Сол ключ.


3.

Това ми е зимно-летният и лятно-зимният фаворит. Като малко дете куфея, докато я слушам може би за десети път през последните няколко часа. Славина дори и представа си няма колко точно съм й признателна, задето реши да я сподели. А текстът...о, такстът просто ме накара така да се засмея на познатите думи, казани от друг....толкова силно и познато, че чак е трудно да се опише.


Thank you for the music! Thank you for the summer in me! А бе, с двe думи - голямо благодарско