Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

вторник, 23 април 2013 г.

I knew I loved you




Аз си знаех, че така ще стане. Въпреки обстоятелствата и всякаквите премеждия. Знаех си. Защото го вярвах. Защото беше ти.

Ти беше с нея, а не с мен. Изпивах те с очи всеки път, когато те видех. Знаех, че не мога да те имам. Забраненият плод, ала бала.... Клиширани отношения в триъгълна форма. За по-голяма баналност с нея дори не си приличахме. Тя бе бялото, а аз – разбира се, черното. Ти – по средата.

Помниш ли погледите? Помниш ли пътите, в които сме си казвали всичко без думи? С многоточия. И целувки по носа. Леле, колко ги мразех тези целувки! Ненавиждах ги! Защото знаех, усещах, че посоката ти беше друга. В последния момент се спираше и стрелкаше устните си към носа ми, а не ги впиваше в моите. Помниш, нали? Е, мразех ги тези целувки!

Аз си знаех, че така ще стане. Знаех, че няма да си вечно с нея. И чаках. Разбира се, не безучастно. За каква ме мислиш? За някоя отчаяна ли? Няма да седя сама, докато ти светне, че не тя, а аз, Аз с главно А и съскащо З-ъ съм за теб. Пофлиртувах си. Спокойно, мина ми. С теб не ми се флиртува с други хора.

Аз си знаех, че така ще стане и въпреки това не вярвах, че ще се случи толкова скоро. Още й беше топла страната на леглото, нали? Бяха ли минали 24 часа? Всъщност, не ми отговаряй. Не искам да знам. Не съм от тези, които скачат в чуждопретоплени чаршафи... Но го направих. С теб много неща правя, които иначе никога не бих си позволила. Може би ме променяш. Може би ме запознаваш с мен самата. Знам ли...А , бе, не ми се мисли.

Това, което знам, е, че бях убедена, вярвах, усещах, че така ще стане. Някои хора му казват на това моето интуиция. Суеверните го обличат в други думи – шесто чувство. Все едно! Важното е, че знаех. Тогава обаче възниква един друг въпрос – защо година и половина по-късно все още ми е невероятно, когато ми кажеш, че ме обичаш? Защо все още треперя, когато усетя ръката ти в моята? Защо ми е пеперудено, когато дъхът ти полепва по врата ми? Знаеш ли, не ми отговаряй. Каквото и да кажеш, ще е малко. Каквото и да премълчиш, ще ми е достатъчно. Важното е, че знаех, че така ще стане. Че ще те срещна, ще се влюбя, ще те имам. Но по-важното, мило ми момче, спящо до мен е това, че вярвам, че няма да приключи.

Събудих ли те? Извинявай. Понякога не се усещам, когато говоря със себе си на глас. Не ставай още, постой така в леглото с мен.. А после....после ме целуни по носа. Вече обичам. Вече всичко обичам. Теб – също.