Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 29 юли 2010 г.

recycled romance


Започвам да пиша на автопилот, пък където му се види краят. Това е просто предупреждение за хаоса който очаквам да настъпи по-надолу. П-р-е-д-у-п-р-е-д-е-н-и с-т-е, така че, моля, без много мрънкане по случай вербалната ми какафония.


Идеята е, че в последно време толкова неща се струпват пред вече до предел ококорените ми очи и наистина не мога да го проумея. Не мога да проумея защо хората се изненадват, когато двама души, които някога са били двойка, ако отидат някъде за известно време и задължително ще се намери някой, който няма да схване сакралността на приятелството и ще се изненада от този факт. Нима наистина след като приключиш дадена връзка, не можеш да запазиш нормални отношения с индивида, който дълго време е бил до теб? Някак си нелепо ми се струва до един момент да си държите ръчичките и в следващия - "Не те познавам вече". Връщайки се назад, осъзнавам, че съм съумяла да запазя добрия тон с бившите. И не, това не ми се струва никак , ама никак странно. Напротив. За мен това е нормалният развой на нещата. Защото поне според скромното ми мнение, една връзка не е само смачкани чаршави, дъх по врата и обмяна на ДНК по всевъзможни и различни начини. Една връзка е да можеш да си поговориш открито с човека... че и да помълчиш с него. Нещо като добро приятелство, но с екстрата от смачкани чаршафи, дъх по врата и обмяна на ДНК по всевъзможни и различни начини. Та, като махнем бонуса, какво остава?! Точно така - приятелството. Капиш?!


Замислих се над всички тези неща, че и над още много други (напоследък много мисля, ей, трябва да се контролирам, че иначе почва да ме боли зверски главата вече!!! ) Замислих се, че има доста хора, които не са свикнали да запазят добрия тон с бившите си половинки. Което, сори, ама е жалка работа. Нима наистина ни е нужна излишната драма?! Замислих се, как не само такива хора бродят наоколо, но и съдят останалите, които сме успяли да съхраним позитивните отношения. Мина ми през главата и мисълта, че понякога не успявам да преценя точно хората. Но това е май към онзи пост за хората с маските, който писах преди повече от половин година. Тогава се чудех как е възможно определени хорица да слагат едно лице, да казват едни думи, да застанат зад едни позиции, а всъщност в малките им (не по размер, а по капацитет) главици да е корено различна ситуацията. Хваща ме яд в такива случаи не на тях, а на мен самата, че не съм разшифровала правилно кода. Че съм погледнала погрешно на някого.


Кааааакто и да е.


Като заключение мисля да напиша следното: Бившите не са прокажени типове, с които комуникация всякаква тука оставете. Те са били част от нас и ние сме били част от тях. Така че, драги ми смехурковци, не виждам нищо лошо, когато съумеем да говорим с тях нормално, че дори и да излезем и пийнем по едно. И не, не става въпрос за онова "едно бързо" по случай доброто старо време. Идеята е, че не виждам какво лошо има да се държиш нормално с хората. Били и те бивши, настоящи или бъдещи.


Пък, който разбрал, разбрал.


вторник, 27 юли 2010 г.

signs


Мисля, че имам проблем. При това сериозен, патологичен, странен, объркващ проблем. Всеки път, без нито едно-единствено изключение, като видя слънчогледи, си мисля за море. Тази асоциация ме съсипва. Те са навсякъде! По витрините, по снимки, че дори и на етикета с олиото, което принципно не ползвам.
Този мой слънчогледов опит ме навя на мисълта, че май във всичко рано или късно влагаме някакъв друг, наш си смисъл. Наистина ли имаме нужда да слагаме собствени етикети на иначе стандартни, дори посредствени неща? Все си мисля, че не съм единствената с такъв проблем. Ако задълбаете по-сериозно, ще стигнете до заключението, че всичко около вас е с друго, ваше си лично значение. Например, песента, с която ви звъни телефонът. Или фрази, които използвате вече всекидневно (но сте ги прихванали от някого, нали?!). Като любимата ви банда, която ви е любима, ама не съвсем – просто някой ви я е показал. Като това, че като минавате покрай Народния театър винаги инстинктивно се оглеждате за определено лице. Или като например факта, че дори дадени аромати ви връщат обратно към конкретни ситуации – някои приятни, а други – не съвсем.
Ето, едни прости слънчогледи ми крещят „море”. Песента, разливаща се около мен, пише мислено име. Когато запаля цигара рано сутрин, се връщам на определено място. Когато видя даден филм, само един момент ми е в главата.
Имам проблем. Имам нужда да слагам етикети на вече етикетизираните неща. И си задавам въпроси. Защо слънчогледите ми са с морски полъх? Защо песента ми си има друго, скрито име? Защо цигарата ми има следвкус на отминал период? Защо филмът ми има друга мисъл, вплетена в него? А защо ги пиша тия неща?


понеделник, 5 юли 2010 г.

Blah blah blah

През последните седмици се сблъсках с толкова объркани хора с изключително нереални представи за това какво точно да кажат или направят при първа (или поредна) среща. В началото бях повече от стъписана. Признаци на стъписаност: ококорени очи, паднало чене, безмълвие. След като обаче се свестих, бързо-бързо стигнах до заключението, че напоследък някои индивиди просто не знаят КАК да я ираят тази „игра”. Затова след купища горчив личен опит и запитване до най-близките, мисля, че нагледно мога да систематизирам няколко неща, които всеки себеуважаващ се (а и девойкоуважаващ) субект да НЕ прави или да се придържа:


Наръчник на некадърния сваляч:

1. Не питай „каква музика слушаш”. Този въпрос беше актуален някъде около шести клас. Сега е демоде. Също като плакатите по стените и цветните ароматизирани листчета.
2. Ако по някаква случайност си генен инженер, за Бога, не говори колко време „издържат сперматозоидите след изнасилване”. Плашещо е някак си. Особено когато още дори не сме ти запомнили името.
3. Колкото и мускули да имаш, не слагай бял прилепнал потник. Никога! Мускулите се виждат с просто око и без това модно фиаско.
4. Спести ни въпроса „Къде излизаш принципно?”. На това запитване отговорът ни, искреният такъв, би бил нещо от сорта на „Ъъъъъъ...по улиците, пич”.
5. Ако тръгва да вали и си на първа среща с момиче, знай къде я водиш. Не познавам дама, която да обича безцелното лутане с полунепознат между дъждовните капки.
6. Какво работим е просто факт, не тема на цял разговор. Прекарваме средно по 8 часа на ден в работа и не е нормално да пропилеем още два отгоре в разговори за нея. Има толкова други теми – просто избери една.
7. Когато жена ти каже, че е заета и не ти се обажда, дай й време. Не я заливай с по 10 обаждания и средно 5 смс-а дневно...и на двата телефона. Малко е стряскащо.
8. Ако работиш с коли, не ни занимавай с подробности. За повечето от нас те се делят на малка, средна, голяма, червена, бяла, сребърна, зелена, черна.
9. Ако попиташ „Какво ще пиеш?”, плати питието, а не го пиши на нейната сметка. Някак си тъпо е. И скръндзаво.
10. На темата с напитките – „Ще пиеш ли една бира?” звучи все едно ние нямаме право на глас. Вместо това остави момичето с-а-м-о да си избере дали да пие хмелната течност или нещо друго. В противен случай – просто не питай нищо.
11. Научи се да танцуваш. Сериозно. Ужасяващо е партньорът ти да се гърчи като в епилептичен припадък срещу теб...но със сладострастен поглед за разкош.
12. Да, знаем, че има Световно първенство. Наясно сме, че „светът е футбол”. Но да ни занимаваш и говориш за различни ритнитопковци е толкова абсурдно, колкото и ние да почнем да обсъждаме с теб множеството нюанси на лаковете за нокти.
13. Ако нямаш кола и каниш дама на купон в далечен квартал, вземи такси. Не е много ок да сменяме два тролея и един автобус за парти на непознати...при това на висок ток!
14. Ако си над 25, намери куража, силите и волята, да се изнесеш най-после от Студентски град. Общежитията за забавни, когато си на 19-20, но после ъндърграундът идва в повече.
15. На първа среща, моля, м-о-л-я, не ни спретвай график с това кога, къде, как ще се виждаме, колко секс ще правим седмично и какви целувки обичаш. На подобно поведение отговорът ни е „Довиждане!”
16.Искам да те чукам” звучи секси единствено в порно филм. При това само на вас. На нас не ни е нито секси, нито ни ласкае. Камо ли пък да ни предразполага. Факт!
17. Реплики от рода на „Е, тебе те заплювам тая вечер, да си с мене! Край, заплюта си!” нито ще те направят по-интересен, нито ще ни привлекат. Никой не обича да е „заплют”. Прекалено много слюнкоотделяне за разговор между непознати е.
18. Когато излизаме на първа среща, нормално е да се постараем да изглеждаме прилично. Най-малкото В-И-Е самите очаквате това от момичето срещу вас. Така че изказвания като „Мале, ти как си се барнала - да не си мислиш,че ще те водя на лукс някъде” ни идват в повече. И не, не са комплимент, пък бил той и завоалиран.
19. Спри с приликите и разликите между нас и твои познати/известни личности/роднини. Някои сравнения са просто абсурдни и не водят до нищо положително..... за теб. Простичък и нагледен пример: „Мисля, че имам проблем. Адски много приличаш на братовчедка ми, а това дето искам да го направя с тебе, не трябва да се случва между роднини”. На това реакцията ни ще е или абсолютно игнориране с повдигната вежда, или бързо „изпаряване” от въпросния псевдо-роднина.
20. И накрая: Ако след среща не мислиш да контактуваш с момичето, ама така наистина никога повече да не я виждаш, по-дяволите, не я целувай за довиждане по устните!!!