Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

понеделник, 6 април 2009 г.

sun,moon and stars

Когато малкото е повече, а повечето е голямо и големината няма никакво значение, понеже обемът е всичко и нищо едновременно.

Колко време отмина? Месец? Пет? Почти година? Вчера ли беше или пак бълнувах върху възглавката?

А всъщност имало ли е значение някога?


А има ли значение сега?




Много вярна тая песен, горната. Вървиш, мислиш си, едно такова ходещо ти е. Със слушалки в ушите може да си всеки. Със слушалки в ушите може да си навсякъде. Със слушалки в ушите си повече от самодостатъчен. Ти си един ходещ всичкодостатъчен саундрак. А пианото там-там-тарам като бекграунд. Красивичко. И мелодичничко. Като пролетно ромолене в капчуците на старите сгради по улица "Вапцаров"....която е обект на една друга, доста отдавнашна история.
Та обратно към там-там-тарамкането на пианото. То ме подсети за това, горното - дето хем е от значение, хем всъщност е нищо. Защото как може едно нещо, дето никога не се е случвало, пък било и то често обект на личните ти мисловни пространства, да има някаква стойност? Много фройдиско нали? Направо фрий-диско, ако ме питат. Диско-фрой също е добро попадение, хах. еххх, какви ми ги ражда днес главата!

Но стига с тези глупости. Убиват ме. И без това ми е втръснало до болка постоянно да чета локуми от типа " ский колко оригиналност струи от мен!". От никого не струи ориджиналити. Нито от теб, нито от нея, нито от мен самата. Ние сме просто мъждукащи се между капчуците и ромоленето ходещи саундраци. И това е всичко. И това е нищо. И това се случва всеки ден, постоянно. И това никога не е било факт наистина. А най-забавното - че няма значение. никакво. само с обема си заема почти целите ни мислени пространства. Туй то.




И така, изненадващо, слагам край за днес.




К

Р


А

Й


послепис: заглавието е важно, ама айде, нали съм добра, ще го напиша черно на бяло тва....

0 comments:

Публикуване на коментар