tag:blogger.com,1999:blog-91908315138656507602024-02-20T11:02:03.169+02:00undefined chaotic thingit's a girlie attitude in a so girlie kinda worldPlamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.comBlogger173125tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-12108591623060247882016-03-11T11:55:00.001+02:002016-03-11T11:55:41.883+02:00just like music
Имаш вкус на джаз
Привидно нежен, а после леко агресивен
Барабаниш по кордите и по акордите ми
и създаваш най-фината мелодия.
Импровизираш умело с четвъртините
и дефилираш по тайните ми петолиния.
Въздишаш тромпетно и щракваш с пръсти,
за да ме върнеш в куплета.
Подаряваш ми еклектика в джазова форма.
А след теб само тишина
и отекване на финален клавиш.
&Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-90399063465371049512016-02-10T15:27:00.000+02:002016-02-10T15:27:27.806+02:00addiction
Да откажа теб е по-трудно от да откажа цигарите. Те засищат
секундната ми жажда за никотин, а ти - постоянния ми глад за
непредсказуемо.
Да се насиля да елиминирам теб е по-тежко от това да
премахна сънливостта си рано сутрин. Нейното изчезване е на един душ
разстояние, а дъхът ти полепва по мен като мембрана далеч след поредната
доза вода по кожата ми.
Да изтрия теб е Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-37963022877140230772016-01-11T13:37:00.000+02:002016-01-11T13:37:33.639+02:00let go
Наскоро прочетох някъде сентенцията, че няма коса, която да не цъфти. Колкото и да ми се иска да не го призная, е така. Факт. Биология. Наречете го, както си искате, но е така.
Само че се замислих, след като подстригваме грижливо ненужното. След като умело премахваме крайчетата, които се заплитат и ни карат да изпитваме болка. След като безпроблемно откъсваме тази дефектирала част Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-77290590974398436712015-12-02T12:29:00.001+02:002015-12-02T12:29:48.857+02:00someone new
Сред непознати улици за първи път се срещам със себе си. Разговарям с часове. Не бързам. Приятно ми е вътрешно да се разпитвам за всичко. Да споря дори.
Сред непознати места хващам себе си за ръка. Повеждам се на някъде без посока. Без компас, карта и предварително предвидени провизии. Смело крача и усмихвам неориентирано. Но спокойно.
Сред непознати градове си Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-23092859940076504982015-10-22T10:00:00.000+03:002015-10-22T10:00:06.553+03:00written
Обличам те в собственоръчно написани думи.
Заметвам те със съвършената запетайка.
Слагам те в скоби, за да не може никой да те докосне.
Мислено те допълвам с многоточие.
Създавам твоя собствена граматика.
Таен език с нови писмени правила.
Отказвам след теб да сложа въпросителна, за да не би да останеш неприятно изненадан.
Заменям всяка такаваPlamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-25920200156047947642015-07-23T10:33:00.002+03:002015-07-23T10:33:57.853+03:00fast and sad
Всички търсим любов. Под една или друга форма. Търсим, намираме и искаме още. Пълним шепи с малки, изплъзващи се между пръстите порции. Привидно прикриваме блуждаещите си очи зад очила, камуфлаж и очна линия. Бродим уверено в неясна посока в опит да скрием собствената си нужда някой да ни покаже пътя.
Всички търсим любов. Понякога не го признаваме дори и на самите себе си. ИPlamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-49981419396314406282015-07-07T10:38:00.000+03:002015-07-07T10:38:03.125+03:00private thoughts
Внимавай как пристигаш при жена, която обича морето.
Тя може да плува в приливите и отливите ти.
Внимавай какво подаряваш на жена, която събира спомени. Тя колекционира
усмивките, които не се улавяш, че правиш.
Внимавай какво изпяваш на жена, която диша музика. Тя чува вдишването ти
в ноти и петолиния.
Внимавай да не развихриш въображението на жена, която мечтае. ТяPlamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-44004492787151521942015-06-11T09:15:00.000+03:002015-06-11T09:15:12.124+03:00get home
Гледам ви и записвам. Реплики. Случки. Мисли. Погледи
дори.
Записвам моменти, които не помните. Спомени, които се изплъзват през
полепналите ви с пясък пръсти. Усмивки, които пропускате да забележите.
Гледки, които не виждате през кехлибарните си от слънцето очи.
Записвам движения, походки, смехове. Мислено следя всяко ваше потрепване
и се моля да не ме забележите. В миманса Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-63062166907404874562015-05-27T00:12:00.000+03:002015-05-27T00:12:35.460+03:00like lust
Вятърът явно се е влюбил в мен
и не спира да се опитва да ми вдигне полата.
Правя се на недостъпна
и отклонявам всичките му опити за привличане на внимание.
Високомерно настъпвам локвите и не отчитам присъствието му.
Само че, тя, полата, май леко хлътва по него
и кикотещо и флиртуващо се надига.
Явно са прави хората, че май месец е любовен...
Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-78698453771584963592015-05-21T01:05:00.000+03:002015-05-21T18:02:17.385+03:00habits
- Това си е направо клиширана
тема със смс-ите и отговарянето – възмущавам се, докато пресичаме „Раковски”.
Обичам нощна София. Красива е. И ме успокоява.
- Не е клише. Реалност е –
оспорва ме, докато не спира да върти поредния кичур коса между пръстите. Навик
й е. И него го обичам. Май чисто и просто ми е обичливо. И майско.
- Който е измислил тези
комуникации, е садист, разбираш ли? И Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-82271897682162447072015-05-07T12:34:00.000+03:002015-05-07T12:34:19.834+03:00happy little pill
Да си муза е отговорност. Да увличаш до степен на премрежени погледи и лутащи се мисли като в Луис-Каролови лабиринтри. Да успееш да накараш отсрещният да поиска да потъне в теб. И да го направиш с лекота, без дори леко трепване на някое мускулче.
Музите са странни същества. Никога не идват очаквано и предвидимо. Разтварят в себе си дотогава познатия ти социум и разбиват клишетата. Само сPlamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-27652114014082806482015-04-28T11:06:00.001+03:002015-04-28T11:06:51.303+03:00dreams
Не харесвам да те сънувам. Твърде
си перфектен. Понякога ми идва да махна с ръка брокатеното ти съвършенство от
раменете ти и да те оставя истински. С дефекти. Без привидно гладка повърхност.
Чист.
Не харесвам да те сънувам, защото
е твърде реалистично. Като се събудя, са ми нужни поне десетина минути, докато
осъзная и приема, че не си наоколо. Дотогава те търся с поглед и съм в странно,
Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-90743642502638603122015-04-07T10:32:00.001+03:002015-04-07T10:32:41.196+03:00lift me up
Свали ме от пиедестала, на който си ме сложил. Не знаеш ли, че ме е страх от височини?! Не обичам вятъра да разрошва косите ми. Проблемът на разрошената по природа коса е, че твърде дълго време отнема, за да я сложиш в ред. Височината и вятърът убиват часовете ми труд. На кожата ми също не й понася. Зачервява се и щипе.
Предпочитам да поседна удобно до теб на земята, да полегна дори и да сеPlamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-7226862146086669072015-03-23T11:04:00.001+02:002015-03-23T11:07:18.837+02:00her
[photo credits: M. Milkova]
София, обичам те такава, мокра. С тежък дъх на озон. Обичам те лепкава, леко мръсна и влажна. С полепнали капки по най-тайните ти кътчета.
София, обичам те нежна, пролетна, моя. Обичам усещането да се сгуша в неоткритите ти улици и да те усетя истинска. С всяко вдишване. С всяко издишване дори.
София, обичам те тъжна. И изпълнена с надежда, с очакване. Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-75233485929075002582015-03-11T15:21:00.000+02:002015-03-11T15:21:53.592+02:00go!
Знаеш ли защо
обичам да пътувам? Защото, пътувайки,
мога да бъда всяка. Мога да избягам и да
не мисля за сега, за тук, за настоящето.
Мога да се влея в новото и да докосна
това, което ме зарежда. Което ме опиянява.
Което, в крайна сметка, ме прави жива.
Не харесвам
статичното. Никога не съм. Имах наносекунден
момент на замъгляване, в който се бях
убедила, че „укротяването на опърничавата”Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-65271572915396671752015-03-05T10:28:00.000+02:002015-03-05T11:19:51.639+02:00i'm good, i'm gone
Душата ми е в колба с тапа на върха. За
да не избяга. Отдавна е там и притискам
с две ръце силно отвора. Превантивно
изливам нова партида течен восък отгоре
и запечатвам малките пукнатинки.
Местя колбата от стая в стая и от скрин
в скрин. За да не я откриеш. Не разбирам,
че това непрестанно движение я износваше.
Захабява я. Малки стъклени стружки
оставят следи навсякъде и Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-67815712315778571872015-02-24T11:15:00.000+02:002015-02-24T11:58:10.287+02:00snow
- Мисля,
че се влюбвам в илюзията за него.
-
Не разбирам за какво говориш? - отвърнах
озадачено, докато първата бутилка вино
кротко застана на масата.
-
Ние не се виждаме често, знаеш – започна
тя, докато стъклото едва доловимо
иззвънтя в първа наздравица. – Редуваме
думи и остроумици. Дори не е непрестанно.
На приливно-отливни моменти е.
-
Това ми е известно. Но как така се Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-1811729876306125502015-02-12T10:37:00.000+02:002015-02-12T17:58:29.560+02:00monument
А
щях да те рисувам. Щях да те направя в
цветовете на дъгата. Сега си оставаш
черно-бял като скица, захвърлена
преждевременно. Като чернова, която
някой оставя настрани недовършена.
Щях
да запълня контурите ти. Щях да те оцветя.
Щях да влея цялата си енергия и старание
във всяко едно твое ъгълче. Щях да
прокарам намацаните си с темперни бои
пръсти по кожата ти и да те докосна
цветно. Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-68735972831450405142015-01-30T12:18:00.001+02:002015-01-30T15:52:34.653+02:00drink to get drunk vol. 3
Когато си пийнем, сме малко отнесени.
Когато си пийнем, сме и толкова весели.
Когато си пийнем, обичаме да спорим.
Когато си пийнем, ето какво говорим:
- Коктейлът е за душата, шотът е за тялото.
- Ти си винаги една такава... пеперудена! Харесва ми.
- Ъъъъ, чакай малко! Насекомо ли ме наричаш?!
- Има влажни региони - ако не ми вярваш, виж в Google!
- И Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-8758718834459924692015-01-07T12:49:00.001+02:002015-02-12T18:01:22.762+02:00think of you
Гледам нови филми и
се чудя дали си ги открил вече.
Прелиствам
непрочетени страници и мислено гадая дали си подчертал същите пасажи.
Прекосявам улици,
питайки се дали и ти минаваш от там. Примерно, днес? Или може би вчера?
Изкуствено създавам
измислени истории, в които участваш. Едва доловимо поставям изречения в устните
ти, за да ги изговориш с гласа си. Усмихвам се, като го направиш. Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-61451712883904254022014-12-29T12:01:00.000+02:002014-12-29T12:01:05.278+02:00counting stars
Народния театър в полунощ.
Кулинарни вечери и Блъди Мери. Новооткрити певчески заложби. Цигари. Безчет.
Онези, които искрено те изненадват. Винено опиянение във Венеция. Под
прикритие. Рак на гърдата. The
20/20 experience. Колко е важно да бъдеш силен. Работа, кикот, снимки. Паник
атака. През май на море. Опити. Цигари. Безчет. Арменистис. Созопол е прекрасен
през юни. Денят на Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-54650317083124900632014-12-08T10:52:00.004+02:002014-12-08T10:52:42.313+02:00high for this
Когато сивотата
обладее града,
Слагам цвят на
устните си
И ми се иска ти да
беше наколо,
За да мога и теб да
оцветя.
Затова се появи
най-после,
За да могат устните
ми, подобно на четка, да свършат останалото.
Аз съм цветният
акцент, който ти липсва.
Без мен си черно-бял.
Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-70531534484710246152014-11-19T13:04:00.002+02:002014-11-19T14:09:01.181+02:00hush
Да мълчиш с мен е тъй приятно. И
тъй странно. И тъй чисто. Като полъх на липа след тежък дъждовен ден. Като
снежна пелена, която оставя всичко в бяло, замаскирайки колко мръсен всъщност е
градът ни.
Да мълчиш с мен е естествено. И
странно. И вълнуващо. Като онази наносекунда преди да скочиш, не знаейки какво
те очаква там долу. Като последни часове, преди най-после да видиш Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-90057223984425464612014-11-05T11:47:00.001+02:002014-11-05T11:47:24.421+02:00hazy
Заведи ме на очен преглед.
Докторът да ми сложи визин в очите и да прогледна. Понеже заради теб живея в
изкуствено създадена мъгла. Лутам се и на сляпо опипвам предметите.
Ти си моето късогледство. Опитах
се, да те елиминирам с лещи, но не ме предупредиха, че трябва да ги махна преди
лягане. Сега отново бродя сред почти лепкави облаци и едва различавам
контурите. Неспиращи Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-9190831513865650760.post-83125983356079519002014-10-23T10:28:00.000+03:002014-10-23T10:28:28.123+03:00sweater weather
Изтрий облаците от лицето ми!
Искам да съм слънчева.
Да ме посрещаш като изгрев
и като залез леко да те боли на раздяла.
Махни дъжда от косите ми.
Градушката в гърлото ми елиминирай.
Накарай ме да сияя с първите лъчи
и ме остави да се разлея в млечен път.
Да ти осветявам тъмното
и да ти стопля есента до точка на кипене.
Бъди ми синоптик,
ще ти се отблагодаря с лято.
Plamhttp://www.blogger.com/profile/05736121522433899866noreply@blogger.com0