Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 23 юли 2015 г.

fast and sad





Всички търсим любов. Под една или друга форма. Търсим, намираме и искаме още. Пълним шепи с малки, изплъзващи се между пръстите порции. Привидно прикриваме блуждаещите си очи зад очила, камуфлаж и очна линия. Бродим уверено в неясна посока в опит да скрием собствената си нужда някой да ни покаже пътя.  

Всички търсим любов. Понякога не го признаваме дори и на самите себе си. И тогава става най-страшно. До такава степен успяваме да заблудим сетивата си в собствената си самодостатъчност, че спираме да разчитаме сигналите за жажда и глад за чувства. Залъгваме се с фрази като "нагон" и "страст", не разбирайки истинския смисъл на собствения си копнеж. 

Понеже всички търсим любов. Тъжното обаче е, че, намирайки я, понякога я убиваме в зародиш. Поради недоглеждане. И недояждане. И прекалено дълго гладуване в опит да сме с перфектната талия, перфектната кардиограма и перфектната самодостатъчност.



вторник, 7 юли 2015 г.

private thoughts





Внимавай как пристигаш при жена, която обича морето. Тя може да плува в приливите и отливите ти. 
Внимавай какво подаряваш на жена, която събира спомени. Тя колекционира усмивките, които не се улавяш, че правиш. 
Внимавай какво изпяваш на жена, която диша музика. Тя чува вдишването ти в ноти и петолиния. 
Внимавай да не развихриш въображението на жена, която мечтае. Тя ще жонглира с полуизказаните ти фантазии до безсъние. 
Внимавай какво казваш на жена, която обича думите. Тя чува дори запетайките, които понякога забравяш да сложиш. 
Внимавай да не влюбиш жена, която обича да обича. Защото тогава и приливите, и отливите, и музиката, и думите, всичко ще ти подари. 
И ще го завърже с мислена панделка. 
За разкош.