Заспиваш ли с мен, както аз заспивам с теб?
Будиш ли се с мен, както аз се будя с теб?
Сънуваш ли ме, както аз сънувам теб?
Мислиш ли от време на време за мен, точно както аз мисля за теб?
А има ли нужда да те питам всичко това?
А ще ми отговориш ли, ако все пак се престраша да те попитам?
И докато мисля горните въпроси, на които в никакъв случай не очаквам отговор, взело че неусетно станало сутрин. Слънцето се процежда през прозореца ми и ми подсказва, че е време да тръгвам и да те оставя. Поне за малко. Не за друго, но за да имаш възможност и ти, точно като мен, да си зададеш абсолютно същите въпроси. Дали ще ти отговоря обаче, не смея да кажа. Не за друго, но чакам първо твоите отговори. И тогава ще реша.
Добро утро.
0 comments:
Публикуване на коментар