Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

събота, 25 април 2009 г.

4:16

Часът на перона е 4:14
Куфарът ми е зелен,
а цигарата ми привършва.
Зная какво точно чакам.
Чакам влакът ми да дойде.
Посоката ми е ясна,
но не зная кога ще се появи.
Часът на перона е 4:16.
Куфарът ми е зелен,
а паля нова цигара.
Влакът идва прекалено скоро.
Ще изчакам следващия
и допушвам цигарата.


метафорично, метафизично, имплицитно вмъкнато и символично

неделя, 19 април 2009 г.

groovy sessions

Нови любими мелодии. Повече нечути звуци, по-малко скука. Повечe дъжд с гръмотевици, по-малко спомени за сняг. Повече козуначени хълцукания, по-малко лошо настроение.

1.

Толкова откровено захаросана песен отдавна не ми е правила впечатление. Явно се заразявам с пролетно слънчеви нотки и имам нужда лигаво да си припявам възможно най-момичешките мелодии. Е, тази за разкош, дори има почти доловим шарен нюанс. Нещо като моята нова песенна бишкота с тонове ванилия и черешов аромат.

2.

Sublime имат нов вокалист. Очаквах да изберат някой тежкар във всеки възможен смисъл на тази дума, но те някак изненадват и изваждат като избор този аааааабсолютен сладур. Не само, че изненадата е доста приятна и неочаквана, но и гласът му инстинктивно ме кара да се усмихвам. Гот ми ат Хелоу, както се казва.

3.

Идеална за гръмотевични следобеди. Или за дъждовни разходки. Или за безсънни нощи. Клипът малко стряска първоначално. Буташ кабела на телевизора. Влизаш в менюто, да пренаредиш настройките. Най-после схващаш, че повредата може би не е точно в твоя телевизор, просто видеото е такова. А кой казваше, че финансовата криза не се отразява и на изкуството?

4.



Винаги съм смятала, че ако Busta по някаква щастлива случайност ти е личен приятел, няма, просто няма как да изпаднеш в депресия. Когато обаче и T pain е замесен в една доста свежа песньовка, не само че депресията е абсолютна химера, но и назрява усещането, че Cartoon Network е риалити ТиВи...което рапира.


А докато остроумнича и стихоплетствам тук между нотите и тектовете, навън спряло да вали, а телефонът ми отчита пропуснати обаждания и писани на пожар съобщения. И после как човек да не обича, като дойде пролет?


вторник, 7 април 2009 г.

малинено

След оперативка
оперативно
оперираш сърцето ми.
Дай ми скалпела, като приключиш.
Искам и аз да бъда хирург.

С обич,
Блъди Мери




олди бът голди

понеделник, 6 април 2009 г.

sun,moon and stars

Когато малкото е повече, а повечето е голямо и големината няма никакво значение, понеже обемът е всичко и нищо едновременно.

Колко време отмина? Месец? Пет? Почти година? Вчера ли беше или пак бълнувах върху възглавката?

А всъщност имало ли е значение някога?


А има ли значение сега?




Много вярна тая песен, горната. Вървиш, мислиш си, едно такова ходещо ти е. Със слушалки в ушите може да си всеки. Със слушалки в ушите може да си навсякъде. Със слушалки в ушите си повече от самодостатъчен. Ти си един ходещ всичкодостатъчен саундрак. А пианото там-там-тарам като бекграунд. Красивичко. И мелодичничко. Като пролетно ромолене в капчуците на старите сгради по улица "Вапцаров"....която е обект на една друга, доста отдавнашна история.
Та обратно към там-там-тарамкането на пианото. То ме подсети за това, горното - дето хем е от значение, хем всъщност е нищо. Защото как може едно нещо, дето никога не се е случвало, пък било и то често обект на личните ти мисловни пространства, да има някаква стойност? Много фройдиско нали? Направо фрий-диско, ако ме питат. Диско-фрой също е добро попадение, хах. еххх, какви ми ги ражда днес главата!

Но стига с тези глупости. Убиват ме. И без това ми е втръснало до болка постоянно да чета локуми от типа " ский колко оригиналност струи от мен!". От никого не струи ориджиналити. Нито от теб, нито от нея, нито от мен самата. Ние сме просто мъждукащи се между капчуците и ромоленето ходещи саундраци. И това е всичко. И това е нищо. И това се случва всеки ден, постоянно. И това никога не е било факт наистина. А най-забавното - че няма значение. никакво. само с обема си заема почти целите ни мислени пространства. Туй то.




И така, изненадващо, слагам край за днес.




К

Р


А

Й


послепис: заглавието е важно, ама айде, нали съм добра, ще го напиша черно на бяло тва....