Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

вторник, 24 юли 2012 г.

dance, dance, dance



Понякога ми се струва, че това да си във връзка е равностойно на тангото. Почваш плахо, само с няколко стъпки. Пристъпваш. После...после следва една борба за надмощие. Понякога приклякаш, само и само за да се изправиш миг по-късно, опънат като струна на китара. Горд. Самодостатъчен. Инатлив. Неотстъпващ от своето поле и позиция. Това е началото на кулминацията. Ярост. Все по-усилващи се перкусии. Още по-голяма страст. Финал. Пускане на следващата песен. „Ще танцуваме ли или се измори и искаш малко да приседнем?”

Понякога връзките са като танго. А е толкова по-хубаво чисто и просто да вплетете ръцете и една в друга и да затанцувате блус. Или чисто и просто да приседнете на скамейката. Какво като не танцувате? Нали пак слушате музика?

При това – заедно.

 

понеделник, 9 юли 2012 г.

fairytale





Някои приказки започват с "момче среща момиче".
Не и моята.
 Нито аз съм принцеса, нито пък той има трима братя и търси златна ябълка.
Няма феи.
Няма планини и през девет планини в десета.
Нашата приказка е друга.
Различна.
Наша.
Нашата приказка няма определено начало, но повече се надявам да не стигне до своя край.
Защото нашата приказка всъщност не е приказка.
Тя е история без отправни точки А и Б.
Без продължения, трилогии и фабули.

Хубаво е човек да си има приказка.
А ако намери и с кого да я сподели си е направо...приказно!