Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

петък, 17 август 2012 г.

time



Откога не си правил нещо, което обичаш? Откога не си си давал време единствено и само на теб? Откога не си спирал за малко, чисто и просто за да подишаш?
Като малка обожавах да гледам нагоре. Не, не бях от онези деца, които като в транс седят с поглед, който се взира в тавана. Обичах да гледам небето. Облаците. Синьото. С часове откривах причудливите облачни форми и в детските си мисли ги моделирах в нещо познато. Заек. Сърце. Пухкаво лице. Птица. Измислях им истории - защо са се появили там, какво ги тревожи, накъде отиват. Протягах ръце, за да ги докосна. Излежавах се под тях и ги следях с поглед. Гледах вятърът как ги отнася надалеч и променя контурите им. Не бързах. Имах цялото време на света. Облаците - също.
Сега е различно. Сега все бързам на някъде и почти не поглеждам нагоре. Нямам време за небе. Или както всеки "порастнал човек" поне така си мисля. Но възнамерявам да го променя. Защото вярвам, че минути за нещо приятно и отдавна забравено все се намират.
А ти? Откога не си правил нещо, което обичаш? Намери време, преоткрий своите облаци.