Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

неделя, 21 ноември 2010 г.

fragile


Аз съм най-нежното, крехкото нещо, което си срещал. Само един поглед ми е достатъчен, за да се счупя. Като порцеланова кукла, която оставяш на видно място. Зад плътна витрина, разбира се. Иначе може да стане някой сакатлък.

Страх ме е от допир. Независимо дали е нежен или по-агресивен. Пукнатините са ми почти в кърпа вързани. Синините и драскотините – също. Затова и седя отстрани зад стъклото. Незнайно как, но то ме предпазва. От погледа ти. От дишането ти. От теб.

Аз съм най-нежното нещо, което си срещал. Някога. Никога. Всякога. Затова, моля те, внимателно. Вече ме счупиха няколко пъти и се самозалепих с лепило „Капчица”. Действа безотказно, но не премахва цепките и белезите. Само ги придържа, за да не се разпадна. На парчета. Изгубих малко от себе си при всеки инцидент. Сега обаче се опитвам да се самосъхраня. Поне да запазя това, което е останало и залепено наново.

Страх ме е, когато ме гледаш. Страхувам се, че ако продължиш, ще премахна стъклото. А зад него стоя аз. Уязвима, малка и крехка. Аз. Чиста, неподправена и чуплива. Аз. Трепереща, вярваща, наивна.

Аз. Най-нежното нещо, което си срещал.



6 comments:

kotakafelix каза...

страхотно, както винаги... дано е достатъчно нежен, за да не те счупи отново! :)

Plam каза...

много ти благодаря за милите думи.
а относно чупенето - това май не зависи изцяло от мен. в момента въпросът е в чужди ръце. времето ще покаже дали са достатъчно нежни ;)

lazarica каза...

Днес няма да почна с Мило дете,
днес ще опитам да събера стъклата ти и да ги измия със сълзите си,защото знам ,че поне една пукнатина е и моя вина.
Доста ще се чудя, как и защо.
Знаем всички въпроси, за жалост отговорите ни куцат ,там между мълчанието и интерпретацията.
Няма как да се предпазим от дъх и поглед , има как да се предпазим обаче от вътрешно самоубийство.

Plam каза...

Чшшшш, алоу, няма да плачеш. Първо, защото не те харесвам такава. Далеч повече обичам кикотещата ти се версия. Второ, защото, повярвай ми, няма причина в конкретния случай.
За въпросите и отговорите съм го измислила. Вече ще съм монолог. Там и удивителните, и въпросителните, и точките, и запетойките си зависят от мен. Еманципация, како, еманципация.
А относно предпазването: има как да се предпазим. Само дето, пазейки се, е далеч по-скучно. и стерилно. а ние с теб, знаем, не сме такива. На нас ни дай сцена, драма и сценарий, а не болнични коридори, измито, пригледно и твърде подредено ;)

Nadinka каза...

адски любима песен! останалото няма да коментирам :)))
красиво, както винаги

Plam каза...

Песента е една от най-великите. Ако трябва да съм напълно искрена, много се чудех дали да я слагам нея или не, понеже е наистина голяма във всеки смисъл на думата.
Благодаря ти за милите думи :)

Публикуване на коментар