Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

петък, 12 ноември 2010 г.

deep down and dirty



От много време планирам писането на следващата тема. Ако трябва да съм напълно искрена, на няколко пъти я започвах и оставях записките си недовършени.
Понякога съм хаотична. А може би просто реших да почакам околните да се сблъскат също с наболелия синдром, за когото започвам да пиша. Разбира се, това се случи. При това доста по-скоростно, отколкото самата аз предполагах.

Дами, господа и твари, представям Ви Синдрома на Исус или накратко казано АСИ


*Името му е плод на множество цигари, алкохолни чаши и тракането на високи токчета.



АСИ е странен хибрид. Обаятелен. Харизматичен. Съвършен. Почти. АСИ за отрицателно време може да замае главата дори и на най-уравновесената и стабилна дама. При това го прави неусетно. С остра, болезнена лекота.

Признаци:
  • Появява се изневиделица. Обикновено е познат на познат. Или пък много искрено и необяснимо искаш да го опознаеш. Той се откроява. Изпъква с чар и... още нещо.
  • „Още нещото” се нарича увереност. Печели те със сладки приказки и проучване до последния детайл на личните ти вкусове. Точната музика. Точният комплимент. Точното питие в точното място и точното време.
  • Говори за чувства и влюбване, без да го питаш. Той те „бленува”, „харесва”, „обича”, „иска”, „намира за божествена”.
  • Измисля ти нарицателно. Мислиш си, че то е само за теб. В неговото съзнание ти си „слънчево момиче”, „бейбе”, „мишле”, „джиджи”, „любов”. Дори и не се замисляш, че това е просто удобен начин да не помни (и бърка) имена. Да, дори и твоето влиза в това число.

Последици и развитие:

  • АСИ е разкошен. До първите няколко пъти, в които не си легне с теб. За него „влюбването” трае, докато има гоненица, бягане, приливи и отливи. Веднъж приключил и победил в свалката, „наградата” (да, мило момиче, говоря за теб) му е безинтересна.
  • Виждате се далеч по-рядко. Вече не прави онези комплименти. Липсват точните неща – музиката, питието, мястото, времето.
  • Времето за теб също намалява. Изникват все повече изненадващи ангажименти, били те от делови или личен тип.
  • Постепенно или доста крайно и скоростно изчезват и монолозите на тема чувства. Вече не чуваш, че той те бленува”, „харесва”, „обича”, „иска”, „намира за божествена”.

След ефекти:

  • АСИ е известен с това, че успява както еуфория, така и да предизвика бърз и неудържим прилив на множество въпроси от типа на „ами ако....”. (Ами ако бях казала друго? Ами ако бях звъннала? Ами ако не бях звъняла? Ами ако кажа? Ами ако не кажа? Ами ако попитам? Ами ако не попитам?).
  • Друг след ефект е усещането за обсебване. Напълно разбираемо, естествено, имайки предвид факта, че АСИ изчезва точно така, както се е и появил – изневиделица. Както една дама, неболедувала никога от АСИ наскоро брилянтно го описа: "Просто трябва да се приеме, че понякога те свършват преди нас. Буквално и преносно".
  • Други често срещани вторични ефекти са: взиране с часове в телефона; проверяване на виртуалната му страница (ако има такава); препрочитане на съобщения, писма, чатове; непрестанно споменаване с или без причина на името му; припомняне на всяка дума, момент, жест, др.

Третиране на пораженията:

АСИ като повечето заболявания имат своето лечение. Основните съставки в успешното излекуване са социален живот и воля. Социален живот, за да Ви държи ангажирани от изброените по-горе първични и вторични след ефекти и воля, да не изпаднете в нелепите ситуации на „неволно появяване на място, където е той”, „писане на мил и невинен смс в три през нощта”, „фриволно и неангажиращо обаждане, просто за да го чуя” и пр.

Нежелани реакции:

Веднъж излекували се от АСИ, ще усетите няколко неща. Първо: доста по-голяма мнителност при следващ контакт от интимен вид със срещуположния пол. Второ: появата на АСИ точно, когато сте го забравили или сте в процес на изтриване от мозъчните клетки. Практиката показва, че не е желателно отново да се впускате в авантюра с вредителя, независимо, че в главата Ви се въртят мисли от рода на „Аз съм силна. Вече зная как играе. Този път ще е различно”. Понеже не е. Нито е различно, нито играта на АСИ е предсказуема и предвидима.


Заключение:

Драги дами, господа и твари, АСИ вирее навсякъде. Не е балкански синдром, камо ли пък български принос в развитието на мачовизма. Няма физически белези, като огромни луминисцентни надписи или определен тип жигосване(въпреки че последното би било огромно улеснение). Така че от личен,а и не само, опит Ви съветвам следното: преди да разкриете докрай себе си, просто стъпвайте малко по-леко. Защото сърчицето Ви е едно. И то е ранимо, колкото и да не Ви се вярва. Също толкова невероятно на пръв поглед, но факт на практика е,че дори и АСИ отшумява. Както наскоро говорихме с lazarica, най-хубавото на болката е какво? – Че минава!


Успех,



Плам - оцеляла след АСИ и по настоящем оптимистка и романтичка

4 comments:

lazarica каза...

Чета, мисля си и се чудя, как на 25 си толкова мъдра.Щастлива съм дете мое,че виждам в теб това, което не можах да бъда...Вирус или не АСИ си го правим ние, важно е все по- кратко време да му оставяме да е съквартирант на чувствата ни.
Всичко минава, но минава през сърдечната ни област, а там няма толкова място за мухъл! Обичам те, знаеш колко !Твой съотборник от MTB

Анонимен каза...

Ей това е поздрав за синдрома :))))

http://vbox7.com/play:4d9755a2

La Donna

Valka_ta каза...

Не бях срещала по-добро описание на този синдром :)

Plam каза...

@lazarica: "Всичко минава, но минава през сърдечната ни област, а там няма толкова място за мухъл!" <--- е толкова да ми е любимо това изречение простоооо. пълни ми Пламската душица. Обичам те!

@La Donna: хахахххаха, малко злобничко, но наистина пасва страхотно.

@Valka_ta: Благодаря ти за позитивната критика. Описанието е изпитано, преживяно и повярвай ми, отдавна превъзмогнато ;)

Публикуване на коментар