Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

понеделник, 10 май 2010 г.

Clocks



Габриела не обича да чака. Затова и предпочита да закъснее, пък било и то с риск да й се разсърдят. „Цупят се, цупят се, пък накрая им мине”.


В редките случаи, когато й се наложи да поизчака някого, Габриела прави няколко неща. Първо, пали цигара. „Действа безотказно, пък и така изглежда, че не вися безцелно, подскачайки от крак на крак”. След това, веднага си пуска музика. „Със слушалки в ушите може да си всеки и да преживееш някоя история ей така, в 4 минути ноти и чуждоказани реплики”.

Но най-любимото й нещо е да наблюдава хората. Потокът от минаващи покрай нея лица я забавлява ужасно много. „Толкова типажи се изреждат – усмихнати, сърдити, странни, типични....всякакви!” Докато ги гледа, Габриела си представя какви са тези хора. Мислено рисува историите им. Оформя характерите им. Представя си какво им се е случило и какво предстои да преживеят, след като преминат покрай нея.

Онзи ден Габриела пак чакаше. Естествено, направи последователно всяко едно от гореспоменатите неща. Цигарата - запалена. Музиката – до дупка. Хората - навсякъде. Идилия! Погледна бегло към телефона, за да види колко е часът. „Никога не нося ръчен часовник – все не ми отива на тоалета, пък и имам толкова много гривни....грехота е някак си!”.

Този път Габриела търпеливо приседна на близката пейка. Знаеше, че чакането си струва, пък било и то изнервящо. Не за друго, но очакваше онзи, незнаещия. „Той още и представя си няма, нали се сещаш?! Понеже е плах, пък аз съм мишка и ме е срам”. Огледа набързо двойката, стояща близо до нея. От глава до пети. Представи си, че са заедно от 5-6 месеца, затова и все още са така щастливо кикотещи се заедно. Ръка в ръка. Плах поглед под скосен бретон. Усмивка при всяка изречена дума.

10 минути закъснение вече са факт. Притеснена, че й свършва цигарата, а й се налага да изчака още, Габриела погледна към телефона. Мълчание. Няма смс, неприето повикване, нищо. Сложи гланц и запали втора цигара. Трета песен се разля в слушалките. Трета чужда музикална история бе наред да бъде преживяна. Жена на около 40 профуча покрай нея и се метна в такси. „Усетила е, че става нещо вкъщи и е решила да побърза”, помисли си и издиша бавно дима.

15 минути. Никой на хоризонта. Дали пък не е сбъркала мястото? „Често ми се случва, пък уж съм толкова организирана. Не и напоследък, де....то с този мой хаос вече сама не мога да се справя”. Загаси втората цигара, оправи гланца, погледна телефона, доизслуша песента, измисли още една непозната история за поредното лице, крачещо на съседния тротоар и стана. Докато оправяше косата си и се питаше дали наистина е разбрала правилно, леко потупване по рамото я извади от нервния й вътрешен монолог.
Незнаещият.

19 минути закъснение.


2 цигари.

5 песни.


Множество мислени сюжети.

Едно приключило чакане.



А Габриела все още не обича да чака. Въпреки, че в този случай конкретно, чакането май си заслужава.



„Ще поживеем, пък ще видим.”

11 comments:

goldie каза...

вери найс! обичам Габриела! :* :)

Plam каза...

Благодаря ти много, много :)
Тази Габриела нещо много вървежна излезе, затова и ще я продължим ;)

goldie каза...

чакам продължението с НЕтърпение!!! :)

Анонимен каза...

M.M: http://missemmylou.files.wordpress.com/2009/01/warhol-waiting-poster2.jpg

Plam каза...

хехеххеххе, колко идеално се връзва само. благодарско! :)

Анонимен каза...

М.М Дааааам, чакане. Понякога не знаеш има ли смисъл, но чакаш...

Plam каза...

чакаш, понеже дори и да не знаеш, нещо някъде те кара да се спреш, да си доизслушаш песента, да допушиш цигарата и да подадеш рамо за потупване, докато потокът от хора преминава покрай теб.
много философско стана, май....добре че и навън е май и ми е майско

Punkass каза...

Леле, случайно го намерих това и направо съм изумена колко идентично съм описана с героинята. А това, че се казвам Габриела пък е най-най голямото съвпадение. Страхотен разказ. И аз не обичам да чакам. Но пък редовно закъснявам :)

Plam каза...

Габриела,

не мога да ти опиша колко ме зарадва ТОЧНО твоят коментар. Фактът, че се разпознаваш в героинята ми и че се казваш като нея, за пореден път само доказва тезата ми, че светът е едно наистина забавно и шантаво място :)
и да, аз също непрестанно закъснявам.... за да не се налага да чакам и правя гореизброените неща ;)

Поздрави,

Плам

Анонимен каза...

Confusion never stops
Closing walls and ticking clocks
:)

Plam каза...

точно! :)))))))

Публикуване на коментар