Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

понеделник, 23 март 2015 г.

her



[photo credits: M. Milkova]

София, обичам те такава, мокра. С тежък дъх на озон. Обичам те лепкава, леко мръсна и влажна. С полепнали капки по най-тайните ти кътчета. 
София, обичам те нежна, пролетна, моя. Обичам усещането да се сгуша в неоткритите ти улици и да те усетя истинска. С всяко вдишване. С всяко издишване дори.
София, обичам те тъжна. И изпълнена с надежда, с очакване. Обичам малките ти недостатъци и тъмни кръгове под очите и уличните лампи. Обичам локвите ти и „пеещите” ти плочки, които при добро настроение наистина създават мелодии.
Обичам празните ти дъждовни улици и неправилните ти квадратни метри. Обичам те с всяка фибра, с всяко докосване, с всяко разцъфнало липово цветче. 
София, обичам те въпреки, обичам те преди, обичам те и после. 
Честита пролет, моя любов, вечна и озонова!


0 comments:

Публикуване на коментар