Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 5 март 2015 г.

i'm good, i'm gone



 Душата ми е в колба с тапа на върха. За да не избяга. Отдавна е там и притискам с две ръце силно отвора. Превантивно изливам нова партида течен восък отгоре и запечатвам малките пукнатинки.
Местя колбата от стая в стая и от скрин в скрин. За да не я откриеш. Не разбирам, че това непрестанно движение я износваше. Захабява я. Малки стъклени стружки оставят следи навсякъде и изтъняват стените й.
А вътре душата ми лъкатуши, преобръща се, умолява ме да я пусна за малко да подиша. Не я чувам. Или умело се правя на разсеяна. Понеже тя трябва да е там, на сигурно и удобно. На една ръка разстояне. На едно несчупено стъкло от мен. И от теб.
Бездушевно те гледам и мислено се питам кога ли ще усетиш, че мен всъщност ме няма. Че съм заключила най-ценното си далеч от ръцете ти, далеч от допира ти, от теб самия. Отново мислено ти благодаря, че досега не си ме разкрил и бързам за вкъщи, за да проверя дали тя е на мястото си. Отварям поредната ракла и я виждам. Изплашена до смърт от тъмното и жадуваща свеж въздух. Искаща да потича малко, да обича много, да живее свободно. Трепери на интервали и ме гледа умолително. Не ме разчувства.
Понеже всъщност душата ми е в колба с тапа на върха. За да не избяга. С теб.

0 comments:

Публикуване на коментар