go!

Знаеш ли защо обичам да пътувам? Защото, пътувайки, мога да бъда всяка. Мога да избягам и да не мисля за сега, за тук, за настоящето. Мога да се влея в новото и да докосна това, което ме зарежда. Което ме опиянява. Което, в крайна сметка, ме прави жива.

Не харесвам статичното. Никога не съм. Имах наносекунден момент на замъгляване, в който се бях убедила, че „укротяването на опърничавата” е процес, в който мога да се включа. Грешах. Това не е състояние за нито една дори микроскопична фибра от мен самата. Не зарежда жизнените ми функции и не ме кара да дишам. Истински. Пълноценно.

Знаеш ли защо обичам да пътувам? Защото само така успявам да затворя страниците и да отворя широко очи. Като фотоапарати, които снимат експресни снимки. Но не за някой друг, кадрите само аз ги виждам. И ми харесва. Понякога взимам някой със себе си за помощник-фотограф. Повечето пъти обаче, дори и в компания, съм сама. Защото пътуването е личен процес. Точка А и точка Б са само величини, сложени там за ориентир, не за константна посока.

Знаеш ли защо обичам да пътувам? Защото само в движение не усещам умора. Няма студ. Няма скука. Няма меланхолия. Нищо негативно! Само усещането, че нещо прекрасно предстои. Или може би се случва в точно този, единствен, неповторим момент? Важното е да е различно. Да е предизвикващо. Да разбърка въображението и да не ме остави на статичността и привидното усещане за спокойствие и сигурност.

Знаеш ли защо обичам да пътувам? Ако искаш напълно, изцяло да разбереш, просто приготви куфарите. Даже, не, вземи само най-необходимото и ме последвай.

А сега, затегнете коланите. Излитаме!

Tweet