Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

вторник, 7 април 2015 г.

lift me up



Свали ме от пиедестала, на който си ме сложил. Не знаеш ли, че ме е страх от височини?! Не обичам вятъра да разрошва косите ми. Проблемът на разрошената по природа коса е, че твърде дълго време отнема, за да я сложиш в ред. Височината и вятърът убиват часовете ми труд. На кожата ми също не й понася. Зачервява се и щипе.
Предпочитам да поседна удобно до теб на земята, да полегна дори и да се вгледам в небето. Не е ли така далеч по-удобно? Не е ли така стократно по-истинско?
Моля те, свали ме от пиедестала, на който си ме сложил. Забравих си парашута в другата чанта и сега ме е страх да помръдна. Не обичам да съм статуя и да не смея да вдишам дори и глътка въздух, понеже мога да загубя равновесие.
Вместо това подай ми ръка и повърви с мен. Или не, нека сме статуйно-статични, но заедно. Не харесвам идеята за високо и ниско. По-приятно е заедно, напред.
Свали ме от пиедестала, на който си ме сложил. Не знаеш ли, че ме е страх от височини?! Ако пък не, качи се при мен. Тогава горе няма да ми е самотно. И може би, само може би няма да ме е толкова страх от височини.

0 comments:

Публикуване на коментар