Наскоро открих това долното и страшно му се зарадвах. Не за друго, но винаги съм си мислила, че ако нещата по някакво странно и щастливо стечение на обстоятелствата започваха отзад напред, може би, само може би щяха да са доста по-поносими и леки. Та това долното, много сбито, точно, ясно и кратко описва за какво иде реч:
... Колко хубаво би било ако живота протича наопаки. Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина... И всичко това - в първия работен ден.
Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.
После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности. Ставаш малко бебе. Влизаш обратно. Прекарваш последните си 9 месеца, плувайки в лукс с централно отопление, СПА център, руум сървис, при почукване по стената и накрая, свършваш като оргазъм....
вторник, 9 юни 2009 г.
from another point of view
сряда, 3 юни 2009 г.
june afternoon
Имам си една идейна нова селекция от песньовки. и много им се радвам. Гледам си ги и си ги галя със слуха сякаш са малки, чупливи порцеланови фигурки. Така че при преслушване - леко! Не за друго, но са ми все още крехки.
1.
Адски й се радвам на тази мелодийка. Девойчето определено има стил, а пък ритъмът без да се усетиш, се прокрадва във всички твои фибри на тялото. Скок-скок!
2.
Малко тъжна за началото на юни, но пък е толкова нежничка, че не издържах на изкушението. Нещо като онази шоколадова бисквита, която тайно от всички изяждаш , макар да се хвалиш наляво и надясно, че си на диета и "въглехидрати не пипвам!"
3.
Туй всъщност не е никак ново. Обаче...обаче се случва и аз да изпусна нещо, което си заслужава. Пък текстът на тия сладкиши толкова много ме забавлява и разсмива. Голямо благодарско на Алекс, че ми я показа.
4.
Само една дума за това горното : БРАВО!!!!!!!!!!!
И така - юни също вече е отбелязан музикално. Едва в началото сме, а само колко слънчево започва. С подскачане. С усмивка. С шеметно въртене в кръг. С разперени високо над мен пръсти. С очи и уши отворени за нови звуци и картини...
Айде, стига толкова бръщолевиния. До нови слушалки!
PS: Надявам се господин Чаво да е доволен от юнския едишън - сун мор стъф ту към.
Tweet
четвъртък, 28 май 2009 г.
summer mood
Няколко неща, които обичам в май:
- няма вече дълги ръкави - мдам, леко повърхностничко, ама пак е кефско, че не е нужно да се забрадиш яко, за да не полудееш от студец. Друго си е голото раменце, малко краченце, завоалирано(и не толкова завоалирано) деколтенце и други очерадващи благинки.
- седенето на камък - "Внимавай, че ще настинеш, все пак е месец с "р"!". Аххх, как ми лазят по нервната система подобни изказвания. И ахххх, с какво задоволство обичам да казвам "Да, ама сме май. И ще си седя, където си поискам". Пък и е някак по-удобно. Ънбъливабъл - бълийв ит.
- пейка парти - няма какво повече да кажа. просто пейка парти. Всичко останало е фантазия, добри спомени(или липса на такива) и адекватната компания за това.
- лед - навсякъде, във всевъзможни комбинации. Мента и лед. Фрапе с лед. Сокче с лед. Сладо...лед. Лед!
- светлината - кеф ти сутрин, кеф ти вечер, все е светло. И някак инстинктимвно ти е и по-приповдигнато.
- морето - почва все повече и повече да се приближава. Планове за това къде, кога, с кого. А понякога просто изкача изневиделица и ти е още по-сладинко, да си го изживееш.
- оупън еър събитийца - колкото повече, толкова повече. Мечо Пух е гений!
- Абитуриенти - Еми, няма как да го отрека, има някакво очарование в тях. Припомняш си ти какъв беше тогава, разглеждаш ги, радваш им се. А и винаги съм си мислила, че ако някой чужденец, незнаещ какво става всъщност, просто реши точно в този период на баловете да посети страната, ще остане с впечатлението, че сме егааааааати парти животните. После ще има да разправя легенди на близки по села и паланки:" ...И дюд, там всяка вечер яко избухване. Излизат с едни ми ти рокли, костюми, ала бала, бибиткат, викат, музиката яко на макс, балони... България на три морета, дюд!"
А причината да го напиша? Няма такава. Просто сме май..и ми е майско.
Tweet
събота, 23 май 2009 г.
diva is a female version of a hustler
Пишещото ми настроение продължава с пълни сили. Отдавна не ми се беше случвало толкова дълго време да прекарвам в нас и май грипната ваканция, дето си я спретнах, си казва думата.
-Три последователни поста?
Сериозно?
-Сериозно!
Днес мисля да отдам заслужено внимание на дамите, които като ги чуя, ми се приисква да имам шапка на главата. Не за друго, ама да им я сваля до земята, защото тези девойки са кадърни. И го знаят! А най-важното - не пропиляват таланта си, а с времето се разгръщат все повече и повече.
1.
Обичам я тази жена! Помня как още преди има-няма десетина години си припявах "There you go" и неистово се кефех всеки път, като изхвърляше мотора на младежа от клипа. Нечовешки глас, леко хриптящ и с характер. А и на живо кака Розово е все така добра. Да не кажа дори, че е по-добра от записите, заради откровеното си вече рок звучене. Pink was never rougher than this.
2.
Кака Джили няма как да я опиша. Неверятна. Нечовек! Неописуема. Независимо дали пее силни, напомпващи парчета или нежни и откровено секси песньовки, винаги поднася на разглезеното ми ухо чудна комбинация от ритъм, изумяващи вокали и убийствени текстове. Ееее-ехееее-валарка!
3.
Шапки долу, защото дамата е епоха в ар енд би музиката. Само една слушалка ти е достатъчна, за да схванеш за какво говоря. А ако на второ преслушване вече не си и верен фен, значи нещо в теб и чарковете ти е безвъзвратно и необратимо сбъркано. Казах ли "шапки долу!" ?
4.
Моят миналогодишен летен фаворит. Лежерно, лежерно...колко пък да е лежерно?! Всъщност парчето е нахъсващо до последнишя акорд. Да не говорим, че Санти е просто иноватор в тва, дето го твори (creep up and suddenly I found myself an innovator). Още не знам как точно да благодаря на човека, открехнал ме към нея. Соул сейвиър откъдето и да го погледнеш.
5.
Не може да правя блог за дивите дами в музиката, без да отредя място на Каката на всички каки! Мадона беше, е и по всички параграфи ще си остане личният ми вечен фаворит. Страхотна във всяко отношение на думата. Музиката й остава актуална през призмата на времето. Прави наелектризиращи концерти. Разплаква и разсмива с лекота. Който не я е виждал на живо, само може да мечтае. Или чисто и просто да отиде на следващ нейн концерт, защото, както напоследък я наричам, кака Донка е неотразима именно на сцената. Не е нито най-добрия вокал на земята, нито най-добрия танцов виртуоз, но някак като симбиоза е нечовек. Просто, както вече казах, моята лична кака на каките. И това определено заслужава личния ми реверанс.
Сега като я оглеждам по-горната ми чисто женска селекция, осъзнавам, че само живи изпълнения подбрах. Не че беше целенасочено, но в крайна сметка истинските дами в музиката не се притесняват да пеят без плейбеци, синбеци или откровени беци(бейове, също). И точно затова и гореспоменатите дами присъстват толкова често(да не кажа постоянно) в ежедневния ми саундтрак, дето си го спретвам с отварянето на очите още в ранни зори. Браво, каките ми!
петък, 22 май 2009 г.
three course meal
През май съм в пишещо настроение. Или просто това е страничният ефект на грипа, тръшнал ме преди един ден.
Уат евър!
Важното е, че редовете като магия преминават през ума и пръстите ми. Не мога да ги спра. А и да си призная честно, не искам. Бях забравила колко приятно е да имаш муза. Истинска, неподправена, чиста муза. Муза, която те кара да пишеш, да измисляш, да си по-свежа версия на самия себе си.
А сега, обратно към музиката, която ми движи света и без която нямаше да съм това, което съм. Всъщност, чисто и просто, нямаше да съм.
1.
браво на децата! Песента е свежичка, ритмична и изненадва. Кадрите също са добри. Всичко сякаш е направено като на игра и точно това му е чарът на парченцето. Еваларка!
2.
Нищо кой знае колко ново. Bloc Party са доказвали неведнъж, че заслужават личните ми адмирации с музиката, която правят. Като ги чуя, все едно отново съм на 13 и инстинктивно започвам да подскачам пред огледалото, доволно държаща четката за коса като микрофон. Благодаря за déjà vu - то!
3.
Идеална за лежерни майски разходки. Някак си, без да се усещам, си вирвам по-високо брадичката, като си помисля, че до тази песньовка седи надпис " made in Bg". Хоп-троп!
Айде, стига толкова музикални откровения. В наличност имам по-горе точно едно типично "три корс миъл" - лека първо, засищащо второ и сладко трето. Енджой. До следваща слушалка!
четвъртък, 21 май 2009 г.
Oopsy Daisies
Когато всичко се обърка или най-накрай тръгне по правилния път, си спомням, че ако не друго поне имам музика. А напоследък, за още по-хубаво и готско, и слънце на килограми. Пуф!
вторник, 19 май 2009 г.
something got you
Жонглирахме с нея поредните чаши вино. Бяло вино, разбира се. Като кифлите, на които иначе гледаме с леко иронична усмивка. Не зная кой точно подред рунд жонглиране беше. Не ме и интересуваше кой знае колко. Беше забавно. Прескачахме с всяка следваща глъдка от тема в тема. Тогава тя реши някак да разчупи този шеметен бяг на мисли и откровения и започна:
"Странно нещо е животецът, знаеш ли. Уж си му хванал цаката, изградил си си теория, към която да се придържаш. Ама не. Нъцки. Изведнъж всичко се преобръща и дори не знаеш откъде ти е дошло. А най-забавното е, че всичко е различно, защото и ти самата си различна. Някак си без да си усетила, но и без да си се противопоставяла, си се променила.
Знам, знам, сега ще кажеш, че т`ва са поредните бръщолевяния на моята малка пиянска главица.”- каза тя, като забеляза саркастичната ми муцуна - „Ама не са, душко. Не са. Защото аз навремето бях романтик! Нали знаеш - цветя, музика, рози, пеперуди, звезди, луни и други космически обекти...Аз бях стриктна и принципна. Аз чаках. Аз изслушвах. Аз бях серийно моногамна. Аз бях консервативна. Консерва, бе, тотална консерва! А виж ме сега. Поглеждам се в огледалото и се шашкам от това, което виждам. Не, не че вече не се харесвам. Напротив. Така ми е значително по-добре. Флиртувам и флиртуват с мен. Играя игрички, в които засега побеждавам перманентно. Знаеш ли какво правих онзи ден? Секс! Секс без задръжки... Такъв един..животински. Знаеш ме, за Бога! Дай ми легло, чисти чаршафи и малко приглушена светлина и съм файн. Само че сега е различно. Със него е различно. Той ме провокира да съм скандална, спотнанна и мръсница накуп. А най-забавната част, знаеш ли коя е? – попита ме и бавно довърши чашата си. Поръчах нова, разбира се – Най-забавното, мила моя, е че ние с него всъщност почти не се познаваме. Ние сме непознати, разбираш ли. Точно това го прави толкова вълнуващо. Все едно правиш секс с онзи човек, който постоянно засичаш на спирката на тролея, но никога не заговаряш. Само дето е по-безопасно, защото всъщност се знаете. И е някак си леко. Не мога да го обясня точно. Просто е леко. Като песен”– изненадах се на последното сравнение, честно. Обикновено аз използвах музикални метафори, тя залиташе по далеч по-прагматичните такива – „Та така, душко, напоследък не разпознавам себе си в своите собствени постъпки. Все едно участвам в някакъв спестакъл и се гледам отсрани. Не винаги съм на първия ред, обаче. Понякога ми се струва, че съм някъде много надалеч и виждам само тънките си контури, които вместо мен мислят и действат....Боже, много сериозно започнах да дърдоря, нали? Ще взема да те отегча! Айде, сипи още една чаша и ми кажи какво прави вчера и защо за пореден път не си вдигна телефона...Точно три пъти”
И с това изречение, тя не само сложи край на лирическото си откровение, не само че преполови нова бутилка, сипвайки я старателно в двете ни чаши, но и ме остави в размисли. Възможно ли е наистина човек до такава степен да се промени, че да изгуби себе си? А не е ли всъщност точно това откриването на истинското ти аз, което просто си потискал и трудно разпознавал в морето от клишета и предварително лепнати етикети? Какво всъщност е морално? А консервативно? А кой го определя? А защо въобще са измислени определенията и рамките?......
