dreams

Не харесвам да те сънувам. Твърде си перфектен. Понякога ми идва да махна с ръка брокатеното ти съвършенство от раменете ти и да те оставя истински. С дефекти. Без привидно гладка повърхност. Чист.

Не харесвам да те сънувам, защото е твърде реалистично. Като се събудя, са ми нужни поне десетина минути, докато осъзная и приема, че не си наоколо. Дотогава те търся с поглед и съм в странно, сънено очакване, че след малко ще отвориш вратата.

Не харесвам да те сънувам, защото в сънищата винаги казваш това, което искам да чуя. Сякаш ми четеш мислите. Осъзнавам, че на моменти придобивам огромни очаквания към теб и искрено се изненадвам, щом не реагираш като в сънищата.

Не харесвам да те сънувам, заради усещането след това. Свита на геврече в ъгъла на леглото, те мисля и ми липсваш. Затварям понякога очи с надеждата да удължа съня. Невинаги се получава и това на моменти искрено, почти болезнено ме нетъжава.

Понеже не харесвам да те сънувам, защото все някога се будя. Затова и спирам с писането. Не за друго, но да те посънувам още мъничко.

Лека нощ. 

Tweet