Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

петък, 19 септември 2014 г.

blue is the warmest color




Събувайки токчетата, тя си отдъхна. Отдавна не бе танцувала толкова много. До тотално изтощение и на последното, мъничко мускулче на левия крак. Или беше десният?

Огледа се около себе си. Празна стая. Отново. Изгревът бе само на няколко минути разстояние, но не мислеше, че има достатъчно сили, събрани в себе си, за да го дочака. Синьо. Навсякъде. Синият час преди зазоряване. Това бе любимото й време. В него всичко изглеждаше като поезия. Все едно някой тайно беше налял акварелна боичка във въздуха и сега всичко бе със син оттенък.

Разкопча роклята и бавно я махна от себе си. Лепкаво. Дъхаво. Нежно. Падаща материя по тялото, докато стигне заветния под. А тя – тя остана гола в синьо-акварелната си стая. Боса. Доволна. Усмихната. Изтощена. Прибра косата си на задължителната хлабава опашка и оправи онзи кичур, който никога не искаше да остане смирен под натиска на ластика.
Колко време бе минало в танци тази вечер? Три часа? Или може би бяха пет? Отдавна спря да ги брои. Важното бе да не мисли. Да не мисли за себе си, за него, за всичко. Отпи от задължителната до леглото чаша хладка вода и се отправи към банята за рутинния душ преди лягане. Водата магически отми всичко. Отми ръце, които са я прегръщали. Отми устни, които жадно са се всмуквали в шията й. Отми мелодии, които изтанцува бясно, почти агресивно, до полу-припадък. Водата отми последните остатъци от нощта, които бяха полепнали по кожата й като мембрана.

Влезе в стаята чиста. Като съвестта й и като онова усещане точно преди заспиване – леко, почти ефирно. Запали цигара и застана на прозореца за последни минути на будно състояние. Не съжаляваше за нищо. А и нямаше за какво. Тя просто изтанцува нощта. А после потанцува малко блус. С него. Колко време бе минало, наистина не помнеше. Така и не се научи да гледа часовника си и да отчита минутите. Премествайки отново онзи, непокорният кичур, се отправи към леглото. Затвори очи и за секунди заспа.


А навън, навън някак си неусетно акварелът се бе стопил и прелял в изгрев. До следващата нощ, в която щеше да изтанцува всичко. И после с облекчение да махне токчетата и роклята, облята единствено от синя светлина и последна цигара. 


0 comments:

Публикуване на коментар