Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

сряда, 12 януари 2011 г.

i want more


Ако искате да ме убиете или поне да ме видите онемяла, ме попитайте какво искам. Това е въпросът, на който наистина не мога да отговоря. Не че не желая да дам отговор. Чисто и просто той е променлива величина с много крайни дестинации.
Искам толкова много неща! Искам вечно да е май и юни и да ходя само с рокли и поли, които феерично да се веят. Искам да има начин от небето да вали дъжд с дъх на канела и ванилия и като ме намокри, да се чувствам като току що изпечен виенски щрудел. Искам около мен да няма намръщени хора, а всички да са с усмивки като на Чеширския котарак. Знам, последното може да е леко смущаващо, плашещо чак, но е за предпочитане пред бръчки по челото и мрънкащи тоналности. Искам да имам специален нож, с чиято помощ да мога да режа мъглата. Да мога да я моделирам в различни форми и да я подарявам в кутийка на всеки. Искам да измисля диета само от желирани бонбони, която действа и да натрия носа на доктор Емилова, мъчеща горките хорица с три-четири резена ябълка на ден (това е нечовешко!). Искам да сънувам само и единствено музика. Случвало ми се е вече и няма наистина нищо по-приятно от това насън да летиш сред ноти и петолиния. Искам цигарите да се окажат полезни за здравето. Така ще си пуша на воля, без да ми се карат, че си вредя. Искам да се разбера. Понякога имам чувството, че говоря сама на себе си на несъществуващ език. Друг път пък си мълча. Сама на себе си. Просто защото не ми се говори. Искам да мога да ти прочета мислите. На тебе, на него, на тях. Казвам „прочета”, вместо „чуя”, защото ако Ви чувах мислите, щеше да стане такъв хаос, че да получа главобол. Искам да поспра с търсенето. Същевременно обаче ми се иска то никога да не спира. Застояването на едно място ме плаши, а страхът не ми е любимата емоция. Искам да зная какво ще стане след година, след месец, дори след малко. Изненадите са прекрасно нещо, но само ако са приятни. Затова и бих рискувала тяхното унищожение в името на това да съм подготвена за негативните ситуации. Всъщност, искам да имам коректор за негативизъм и да мога да го изтрия почти всичкия. Да остане само хубавото и една-две капки тъга. Оставям ги, защото ако всичко е розово, няма да му се радваме чак толкова много. Искам....искам да мога да искам, но и да искам по-малко....
Всъщност ето, сама себе си затрудних с гореспоменатия въпрос. Затова, моля ви, не ме питайте какво искам. Понеже като почна,няма спиране. В такъв момент, съм благодарна на пола си. Ако бях мъж, щях да съм нетърпима. И искаща да съм жена.



3 comments:

Анонимен каза...

Аве Плам...Какво искаш...бахахах

Анонимен каза...

Както казва другарят Кийнан: "I want, what I want".

Plam каза...

@анонимен №1: А де, това е въпросът на всички въпроси!

@ Анонимен №2: Другарят Кийнан много добре го е казал. Чак ми се прииска (ето, пак искане) аз да го бях измислила това като сентенция ;)

Публикуване на коментар