Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

вторник, 11 януари 2011 г.

happy


Казват, че съм почнала да се повтарям. Че съм се вкопчила в един и същ лайтмотив и го перефразирам по много пъти. Че съм се изчерпала и затова рецитирам стари изводи с нови думи. Възможно е. Явно така се получава, когато ти е усмихнато. И хубаво. А за разлика от преди примерно месец, че дори и половин месец, мен ми е именно такова. Хубаво. Уютно. С мене си
Казват, че съм зациклила писмено в една фаза. Че не се откопчвам от нея дори и на един нанометър. Възможно е. Явно така се случва, когато ти е комфортно. И приятно. Свежо ти е от всичко, което ти се случва. И точно така леко и неусетно стигам до един от любимите си изводи: само като сме тъжни, сме продуктивни. Стане ли ни щастливо, музата ни бяга яко дим. Може би наистина нещастието е някакъв катализатор на идеи, с които при нормални, щастливи условия не бихме се сблъскали.
Подарявам ви я! Подарявам ви музата си и всички идеи, ненаписани по време на тъга и звучащи нелепо, когато съм щастлива. Мисля януари да се отдам на позитивизъм. Негативното ще го оставим за друг месец. А защо не и за друга година?!


Щастлива съм.


Нелепо ми е да съм креативно тъжна.


Поне засега.


6 comments:

Valkocompany каза...

Cool.

Plam каза...

thank you :)

lazarica каза...

Странно, защо искам да напиша и аз нещо тук. Може би защото знам, каква е музата на тъгата и тази на сгушеното, комфортно време вътре в мен / теб. Благодаря ти за подаръка, но той е явно само и единствено за този, който ти е внушил еднаквост.Да си го ползва със здраве, може би тогава ще разбере, колко е сложно да обличаш в думи различни, еднаквостта на твоето метеорология....А ти давай така, както си знаеш!
Кака

Plam каза...

Определено не на теб подарявам тъжна муза. Не за друго, но съм ти казвала - предпочитам те усмихната. Наццупеността чисто и просто не отива на една Кака на всички каки и това си е.
Обичам те. Много!

Малката

Po3u каза...

За тъгата си много права! Като сме в едно такова... криво-ляво настроение, ни идват най-уникалните лирически..хм, отклонения.
Само че, когато сме КРАЙНО щастливи, очаровани и очароВАтелни, също се получава нещо такова.
Поне при мен.
:)

Plam каза...

Напоследък съм с постоянна усмивка. Все едно е перманентен грим. Само че за разлика от макиажа, усмивката ми е 100%-ова и истинска. Затова и напоследък не мога да се концентрирам. Докато ми беше, както го написа ти, едно такова...криво-ляво, мислите ми с лохата да ги ринеш. Сега обаче са горе-долу еднакви. И все в една посока залитат. Но усещам, че съм близо до онова, КРАЙНОТО. Като го стигна, ще ми е любопитно дали пак ще е сполучлив резултатът, като седна да си драскам мисли
:)

Публикуване на коментар