Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 27 януари 2011 г.

humanised


Лаптопът ми пострада от топлинен удар, а аз - от сърдечен. Май с него си приличаме повече, отколкото предполагах. Нещо като онази мисъл за еднаквостта между домашните любимци и техните стопани. Без излишната козина и надрасканата дамаска на мебелите.
И как иначе. Ние спим, ядем, плачем, пишем, мислим, пушим, мечтаем заедно. Колкото и странно да звучи, връзката ми с лаптопа ще се окаже най-дълготрайната ми за последните две години. Той е винаги насреща. Знае всичките ми тайни до последната сричка. Въпреки това нито за секунда не се изкушава да ги разпространи, без преди това да ме е попитал. Лаптопът ми заспива малко преди мен и се буди по същото време, когато и аз. Докато пия кафето си, винаги ме поздравява с песни, които обичам. Не ревнува. Когато го потърся, е винаги насреща. Зареден, очакващ, изслушващ.
Лаптопът ми пострада от топлинен удар, а аз - от сърдечен. Сърцето ми се сви. Донякъде заради него. Но донякъде и заради мисълта, че не съм единствената, неусетно заменила близостта с техника, усмивката с двуеточие и скоба, любовта със сърца от пиксели и разговорите с еднакво написани и подравнени редове.


3 comments:

Анонимен каза...

Имам един голям страх... да загубя всичко, което е в моя лаптоп. Не толкова тялото, колкото душата му.. хилядите снимки, текстове, спомени... Това е както когато ти откраднат портфейла, не те е яд толкова за парите, документите и визитките, а за останалите спомени скрити в малките му джобчета...

Plam каза...

ох, говори ми, говори ми. вътре имам толкова текстове, написани само и единствено там, че наистина ми се свива душичката. за снимките дори не искам да говоря - ужасно много са. явно ще се взима външна памет вече. малко е "след дъжд - качулка,", ама все пак...

legrandelf каза...

Много ънплезънт :(

Затова... Ctrl+S(ave) по-често. На каквито носители си изберете ;)

(ма да, след дъжд качулка, после... знам какво сме правили миналото лято, ама друг път :))

Публикуване на коментар