Aloha, Welcome to the Undefined Chaotic Thing, enjoy reading.
RSS

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

talk





Когато мой близък човек ми поиска съвет, винаги казвам това, което наистина мисля. Дори и с риск, да го/я нараня. Просто съм такава. На мнение съм, че ако си истински приятел, ще кажеш реалния отговор, а не напудрената версия за непораснали деца.


Друг е моментът, че често хората не търсят съвет, за да получат такъв. Не. Те просто искат да чуят вече взетото си решение гласно. От чужди устни. С други думи. Затова и когато си даваме мнението, често отсрещната страна чисто и просто не се вслушва в него. То преминава покрай тях като едва доловим шепот и остава назад, много назад в мозъчните им лабиринти. Понеже човек е такъв – упорит, та чак инатлив. Защото човекът по презумция е индивидуалист. Иска нещо и му трябва само една дума, която да е в синхрон с неговия светоглед и готово. Прави го. Без да се вслушва във всички останали „Недей”, „Спри”, „Постой”, „Помълчи”. Неосъзнавайки, че после пак ще иска съвети и в повечето случаи, пак няма да се вслушва в тях.


Виждам го на практика. Постоянно. Изнизват ми се минути и множество ненаписани редове под формата на монолози, в които изказвам поисканата ми теза и тя си оставя висящ в пространството ненужен пасаж. Понякога дори се замислям струва ли си въобще да се опитвам да кажа истинското си мнение. Защото инатът и нечуването си личат. Зверски. Те са в празния поглед. В предъвкването на една и съща тема по сто пъти. Сякаш повтарянето на определен лайтмотив ще промени позициите ми и съответно - съвета ми. Но не става, мили ми, инатливи, обични люде. Нито моето мнение ще се смени, нито Вашето. Така че струва ли си да си хабим ценните минутки в словестна диария, която честичко не води до никъде освен до отдходната тръба на ината?!Ами, да, струва си. Понеже това са приятелите. Те изслушват, дори когато не им е интересно. Съветват, дори и да знаят, че няма да се хареса това, което казват. Те са там и когато се случи предсказания резултат. C’est la vie.


Разбира се, като ми искат съвет, аз си казвам моето. И няма да спра да го правя. Понякога съм дори леко груба. Знам го. Но това съм си аз. Такива са ми думите и не мисля да ги сменям. Както и не се самозалъгвам, че отсрещната страна винаги сляпо ще се довери на това, което кажа. Просто сме учтиви. Играем по правилата на „въпроси и отговори”. Те питат, а аз отговарям. Пък каквото ще да става.


Да живее индивидуализмът!


7 comments:

Dani каза...

Плами, с този текст директно скочи в трети семестър по социална психология :o) Тогава професорката ни посъветва да не даваме съвети и мнения на оплакващите се, а просто да ги изслушваме. Чрез изказване много мъже и почти всички жени си подреждат фактите в главата и стигат до заключения и решения. И за това и някои по няколко пъти дъвчат лентата, защото от веднъж не са си поредили вътре.
Ама така каза тя..Иначе ако аз някога те питам ми кажи. Аз не обичам да се чудя много много :о)))

Дани, дето ще се видим във Виената :о)

Plam каза...

Ох, Дани,
напоследък все едно и също повтарям. Малко като развалена плоча. И, разбира се, това се дължи на все повтарящите се въпроси. Едни и същи, през неопределен, но все по-малък период от време. Затова и реших да си го напиша черно на бяло, пък който се познае, познае. Не за друго, но ми е някак странно как искаме мнение, а като не получим еквивалент на онова в собствените ни глави, искаме наново. Малко като Shuffle mode-а на Мр3 плеърите ни. Уж желаем разбъркано, а прекарваме повече време, препускайки от песен на песен, докато стигнем онази мелодия, която ни се слуша.

Спокойно, като ме питат, винаги си казвам истинското мнение. То затова и понякога има хора, които леко се засягат. Ама.... живот :)

Плам
( която вече си брои дните до Виената :)))

Dani каза...

Ооо, колко е точно това с shuffle-а като пример простоо хихихи!
Ми тя за това тази преумна професорка ни го е казала така. Явно това са първи стъпки в Психотерапията, където терапевтът оставя пациента да говори, за да си нареди чекмеджетата и да стигне сам до правилното за него решение. Само тук таме влизат насочващи въпросчета в употреба и при отговора пациентът сам се чува да казва 'Ми не, не съм щастлив' или 'Да, явно наистина аз съм си виновен, а не той/тя/то/те' и тн.. Ама зная колко е гадно да си до приятел, който се мъчи и лута, ще ти се ти да отидеш и да отвъртиш една плесница на този, който го е наранил, или пък на самия него..

И какво излезе в крайна сметка...Нарекох приятелите ти пациенти ли, или какво :D
(ти знаеш, че не съм искала и нямам това предвид)

И 'минутите а броя' ;o) нали се сещаш.. хихик
:*

Ivan каза...

Здравей...
Има няколко опции...
1. Замисли се кой ти иска мнението- много лесно се разбира дали е от тези хора, които се вслушват в мнението на познат/приятел.
2. Има ли смисъл да изразяваш мнение, като знаеш, че му е на оная работа и пак ще си правя това, което си е наумил.
3. Начина по който даваш съвет/мнение и начина по който е зададен въпроса трябва да са едни и същи, демек- ''Тези обувки стават ли на този панталон?''- ДА. ''Тези обувки, ако ги сложа с този панталон ще ми вървят с панталона цветово, ама стиловете им се различават, да ги сложа ли?''- Да, сложи ги, ама си сложи и един шал в стила на обувките, че да могат да се комбинират.
Един отговор винаги трябва да е с факти и интерес за да може отсрещния да се замисли.
Сега, ако те питам дали ти харесва моя коментар и ти ми отговориш- НЕ ...как мислиш, ще се почуствам? Първо ще се опитам да забравя, че съм те питал, после ще си кажа ''тази пък какво разбира'', но ако ми отговориш пак със същия отговор, ама с градивни факти като: добре е написано, няма много смисъл и има леки граматически грешки, но като за коментар бива... е виж тогава се бих замислил и в бъдеще ще гледам да не правя същите грешки.

хубава тема от всекидневието...
Поздрави.

kotakafelix каза...

А колко малко са искрените хора? Колко малко са искрените приятели.. тези които наистина са готови да ти зашлевят шамар ако си зациклил като плоча и повтаряш един и същи мотив, докато не се убедиш, че звучи приятно и вярно...
Но според мен не трябва да се отказваш да изразяваш собственото мнение... иначе всички ще стане като стадо овце, достатъчно е един да блейне и всички след него...
И ми давай съвети... понякога погледната от страни изглежда доста по-различно!

lazarica каза...

Мисля си мило дете, че още много има да работиш до абсолютната истина на думите си (знаеш че съм права)....Научаваш се на откровенност, но още часове в клас Б има да изкараш - вярвай ми.

Тази, която те учи да пиеш и говориш за нещата, не за да те харесат , а защото така ги чувстваш.

BelleCarina каза...

Много хубаво си го написала :)))

Публикуване на коментар